„Когато сънувам, че летя, плувам“, 2025, AR скулптура с добавена реалност, достъпна през уеб браузър.
Artists- Gallery / Collective
- gallery Gallery
- Curator / Team
- Rene Beekman
Произведението с добавена реалност „Когато сънувам, че летя, плувам“ на Албена Баева изгражда силна концептуална връзка с кураторската концепция на БУНА 04, като разглежда екологичната криза през призмата на „Native Resolution“ (вроден инат) и общото оцеляване на видовете. Чрез позиционирането на дигитален портал с добавена реалност върху жълтата пластмасова къщичка за бездомни котки произведението свързва устойчивостта на местните градски общности със сюрреалистично предупреждение за климатичните промени. Напълно облечена жена, която плува в сухия въздух над публиката, визуализира свят, в който естествените екосистеми са претърпели необратими нарушения. Плуването с дрехи подсказва, че жената не е влязла във водата за удоволствие, а е попаднала в нея неволно. Пренасянето на тази борба с водната стихия във въздушното пространство създава „странно разместване на реалността“, което предупреждава за едно потопено, необитаемо бъдеще, в което човечеството ще трябва да намери начин да се ориентира в непрекъснато променящата се биосфера. Вместо да се поддаде на отчаянието от климатичната криза или на гневното недоволство, проектът предава това тежко послание чрез „плавния визуален език“, към който призовават кураторите. Съновиденото, хипнотично движение на носещото се във въздуха облечено тяло изгражда спокойно, но въздействащо визуално повествование, което приканва към размисъл, вместо да предизвиква парализираща защитна реакция. То въплъщава своеобразен хибриден модел на адаптация, в който човечеството упорито продължава напред и се приспособява, за да оцелее във все по-враждебните условия на променящия се климат. Особено важно е, че свързването на тази човешка фигура, изместена от естествената ѝ среда и пренесена във въздуха, с къщичката за бездомни котки поставя човешката устойчивост в пряка зависимост от оцеляването на останалите видове. Котешката къщичка олицетворява локалните, упорити усилия на една общност да защити уязвимите градски животни от суровите климатични условия. Връзката между плуващата жена и убежището за животни подсказва, че способността ни да продължим да съществуваме в бъдеще зависи от радикална съпричастност, която надхвърля границите между видовете. В крайна сметка произведението показва как съвременното изкуство може да превърне дори най-незабележимите, но устойчиви елементи от ежедневието в опорни точки за справяне с екологичната травма, превръщайки „градивния инат“ в жизненоважен инструмент за оцеляване в бъдещето.
Project images
