→Артисти

Аарон Рот е роден в Лос Анджелис през 1998 г. В момента работи между София и Пловдив. През 2021 г. получава бакалавърска степен по изящни изкуства (живопис) от Slade School of Fine Art в Лондон с дипломна работа за визуалната култура на попфолка. Първата му самостоятелна изложба, „biznes (end) management“, е представена през 2021 г. в изоставен супермаркет близо до Сточна гара в София. Втората му самостоятелна изложба, At liberty with the time frame, е част от FLUCA — Австрийския културен павилион в Пловдив, организиран от фондация „Отворени изкуства“. През 2022 г. представя третата си самостоятелна изложба, „Златната тел“, в галерия „Пунта“, София.

Сред груповите му участия са: Memories of a social club that doesn’t exist, Лондон (2022), галерия ZÉRUÌ, куратор Джери Гоа; „Свобода“, Пловдив (2022), галерия „Капана“; The hanging show, София (2021), Институт за съвременно изкуство — София; „София куиър форум“ (2021), Музей за съвременно изкуство в София и галерия „Доза“, куратор Мартина Стефанова; Sofia Art Week, София (2021), куратор Войн де Войн; And The weird dreams/we have 3.0_back_to_postwhut, Венеция (2020); In the Calle, куратор Лудовика Елпидия; БАЗА 2022, Софийска градска художествена галерия.

Аарон Рот работи с намерени изображения, които поставя под въпрос чрез живопис, инсталация, скулптура и фотография. Инсталациите му се разполагат между редимейда и асамблажа, основан на отпадъчни материали, докато живописта влиза в миметична и иронична връзка с рекламата, предимно чрез екранни кадри от чалга — български попфолк видеоклипове. Произведенията черпят вдъхновение от чалгата, конспиративните теории и рекламите на луксозни стоки, за да изследват въпроси на желанието, митовете на национализма и капитала. От 2020 г. курира и организира изложби в алтернативни пространства.

Otucha е полска дума за акт на грижа между живи същества - да дадеш на някого otucha означава да повдигнеш духа му и да го обградиш с комфорт и да го насърчиш.

Otucha Collective е базиран в Берлин вокален ансамбъл, чиято работа изследва феномена на човешкия глас и колективното пеене - техните овластяващи, трансформиращи и изграждащи общност качества.

Практиката на колектива се съсредоточава върху селските певчески традиции на така наречената Източна Европа - исторически вкоренени в грижите на общността и емоционалното изразяване - разширени чрез соматична практика, дълбоко слушане и експериментална работа с глас. Otucha Collective създава представления, публични интервенции, работилници и пространства, в които може да се изпита дълбока връзка чрез колективно звучене и слушане.

Otucha Collective в BUNA vol. 4 във Варна е въплътен от Агнешка Кухарска, Дорота Михалак, Юлия Легежинска, Ката Квятковска, Лиене Шилде, Мина Джорджевич.

Защо използвам бродерията като средство за художествено изразяване?

Винаги съм се увличала от ръкоделието, независимо дали става дума за дантела, перла или златна бродерия. Първото парче, което бродирах, беше сърце от стъклени мъниста върху квадрат от копринен сатен.

Това изживяване незабавно ме зарадва и наистина ми хареса да съживявам този обект, опитвайки се да накарам мотива да изплува, да композирам с цветове, да се стремя да укротя обема, да се боря с устойчивостта на материалите. След това се хвърлих трескаво в производството на поредица от бродирани сърца, всяко заимствано от различен период от историята на изкуството.

Като дизайнер на костюми съм използвал широко бродерия, особено за украса на корсети, но също и когато създавам рисувани платна за театрални декори, стремейки се да имитирам движенията на бродирани линии на много големи формати.

Имах огромното щастие да бъда ученик на Ан-Франсоаз Бенаму - драматург, Флоранс Делей - писател и академик, Вероник Симон - дизайнер на костюми и близък приятел на дизайнера на костюми Жак Шмид, най-великият в моите очи. Вирджиния Улф, Луиз Буржоа, Луиз Лабе и Кристиан Диор са сред най-големите ми вдъхновения. Благодарение на тях открих артистичен път, който съчетава изключителна взискателност, желанието за премахване на ненужното и нуждата от смисъл.

По този начин следвам доста лична линия на работа, използвайки различни техники, изисквани от самите произведения. Експериментиране, стремеж към създаване на сложни произведения - независимо дали реалистични или въображаеми - търсене на опростяване и понякога отваряне на пространство към абстракцията.

Това е работа, която е едновременно медитативна, изискваща оттегляне от света и подхранвана от въздействието на външния свят. Физическата интензивност - понякога болката - произведена от ангажираността на тялото, предполага редица паузи, които обичам да бъдат съзерцателни, като фази на агрегация, които разтягат времето на сътворението.

Нишката обобщава моя подход към тази среда. Свързване на неща, маркиране на разстояния от една точка до друга и по този начин изграждане на пътеки - символични, утилитарни, любовни - може би пресъздаване на изгубена връзка?

В България Аксел Морел работи с различни галерии в Европа, а творбите му са събрани в престижни колекции в България, Китай, Франция, САЩ, Белгия… Участва в няколко групови изложби като: "MBMC my body my choice" Pride month Sofia - 2025, "Power pussy" в SEW 8 - 2025, "Horizonta" Non Sofia gallery - 2026, In form Doza gallery - 2026 г., самостоятелни изложби като: Галерия Triangular tower "Vestiges" - 2024 г., Галерия Ателие 28 "Космос" - 2025 г., 4Hands I mirror #1 Галерия Little Bird Place 2026 г. и участва в Софийския панаир на изкуствата от 2025 г. с Ателие 28 и Little Bird Place.

Албена Баева е български артист в областта на дигиталното и интерактивното изкуство, който работи с изкуствен интелект, машинно обучение, физически компютърни системи, творческо програмиране и разширена реалност. Практиката ѝ разглежда технологиите през феминистки и екологични перспективи. Тя е и съосновател и съкуратор на Gallery Gallery — първата галерия в България, посветена на дигиталното изкуство.

Алегра Есклапон дьо Вилньов (р. 1996 г., Виена) е мултидисциплинарен художник, работещ върху керамика, скулптура и изпълнения на живо. Израснала във Флоренция, Италия, нейната практика изследва човешкото тяло и природните елементи чрез абстрактни форми. Опирайки се на движение, памет и трансформация, тя изследва връзката между физическото и емоционалното тяло, използвайки глината като среда за превеждане на жеста и преживяването в материална форма. Наред с нейната скулптурна практика, тя развива скулптурни изпълнения на живо, реагирайки на движещи се тела в реално време. Нейни творби са излагани в Мадрид, Барселона и Ню Йорк. Тя живее и работи в Мадрид.

Александар Спасоски, роден на 20 юли в Тетово, Македония, е мултимедиен художник, който работи с видео, живопис, звук и концептуално изкуство. Учи живопис в Скопие, а по-късно завършва „Нови медии“ в Академията за изящни изкуства в Мюнхен, където през 2013 г. придобива магистърска степен с фокус върху синестетичното изкуство. Награждаваното му видео Voyeur (2008) е показвано на международни фестивали, включително Oberhausen Kurzfilmtage, Касел и Сплит. През 2015 г. създава The Ship That Never Passed — мащабна инсталация на открито, представена в Скопие и Мюнхен.

Ана Нанс (Мъртъл Бийч, Южна Каролина, 1969 г.) е мултидисциплинарен художник и фотограф от Северна Америка и Испания, базиран в Мадрид, Испания. С над 35 години опит, нейната практика обхваща фотография, керамика, рисуване и инсталация, изследвайки паметта, идентичността, територията и връзката ни с естествения свят. Завършила колежа по изкуство и дизайн в Савана, тя прекарва дванадесет години в живот и работа в Ню Йорк. Работата й е представяна във PhotoEspaña, ICP New York, Paris Photo, Art Basel Miami и Leica Gallery Madrid. Посланик на Leica, Нанс е получила множество награди и стипендии и е основател на La Tercera Nave в Мадрид. Работи с различни галерии, включително Arias Rego Contemporary в Мадрид, пребивавала е в Индия, Франция и Маями. Нейните творби са в множество колекции и е професор, който е ръководил IED Masters of Photography.

Ана Първачки черпи вдъхновение от внимателното наблюдение на природата и съвременната култура. Нейният интердисциплинарен подход обхваща видео, добавена реалност, скулптура, живопис и потапящи изпълнения. Първачки се стреми да стимулира чувството на чудо и страхопочитание пред лицето на познатото и рутината, използвайки разнообразни материали като магнити, мрамор и мед, за да предизвика отражение чрез хумор, удоволствие и игра. Тя е представяла работата си на множество международни места, включително Martin Gropius Bau, Берлин; де Йънг музей, Сан Франциско; музея „Хамър“, Лос Анджелис; музеят на Изабела Стюарт Гарднър, Бостън; и поръчана работа от Chatsworth House и Филхармоничния оркестър на Лос Анджелис. Избрани групови изложби включват 13-то биенале в Куангджу, биенале в Сидни, биенале на изкуствата в Банкок, биенале на архитектурата в Чикаго, 14-то биенале в Истанбул и dOCUMENTA 13. Тя беше избрана за наградата Gabriele Münter за 2025 г.

Нейни творби са в колекциите на Музея за съвременно изкуство, Лос Анджелис и Музея на изкуството на окръг Лос Анджелис, Castello di Rivoli Museo d’Arte Contemporanea, Торино, Италия, n.b.k Artothek в Берлин, както и множество частни колекции в Европа, Съединените щати, Мексико и Азия.

Нейната книга с акварели е публикувана от Sternberg Press с есе на Zadie Smith.

Ана-Кристина Ириан е художник и визуален антрополог, чиято практика се развива чрез дългосрочни социални изследвания, теренна работа и архивни проучвания. Работейки с фотографски архиви, народни изображения, материална култура и памет, тя изследва как изображенията, обектите и фрагментите продължават, циркулират и придобиват нови значения във времето. Нейният принцип „Никой не е изоставен“ насочва вниманието към животи, истории, предмети и форми на ежедневно знание, които остават пренебрегнати, изместени или извън доминиращите разкази. Фотографските архиви и фотографските процеси са централни отправни точки в нейната практика. Тя подхожда към тях като към активни места на циркулация, трансформация, отсъствие и повторно активиране, а не като към фиксирани хранилища на миналото. Нейната работа се движи между фото-обект, инсталация, архивна интервенция, писане и експериментални форми, с особен интерес към социалния живот на изображенията - как изображенията се движат през семейства, колекции, институции, места и исторически контексти и как техните значения се променят в процеса. Археологическото внимание към слоевете, следите, остатъците и отсъствията преминава през дългосрочни проекти като STRATA / B (2014–2020) и десетилетието Life at Ground Level. Ириан е учил социология в университетите в Тренто и Регенсбург, визуална антропология в Букурещ и Перуджа и има докторска степен по визуални изкуства от UNARTE Букурещ. Тази интердисциплинарна формация е в основата на практика, в която художественото изследване, етнографското проучване, архивната работа и експериментирането с материали непрекъснато се пресичат. Скорошните й проекти преминават през семейни архиви, домашно пространство, миграция, екологични загуби и фотографски живот след смъртта. #mili-eu: Илеана, бабата на г-н Б (2022–2026) работи със семейни снимки и домашни предмети, за да върне пренебрегнатата женска история в изгледа. Трилогията „У дома“ (2024–2026) – Килерът, В кухнята и Стаята на Оракула – подхожда към домашното пространство като към архив на грижи, труд, памет, отсъствие и загуба. Титаните (2025–2026) свързва личната памет с изчезването на познат градски пейзаж и преживяването на соласталгия. В „Социалният живот на изображенията / миграция и памет“ (2025–2026) снимките и личните документи пресичат граници, поколения и политически разриви, изследвайки как присъствието може да издържи чрез фрагменти и действия на преформатиране. Социалният живот на изображенията: Летен обмен (2025) се обръща към туризма и неформалната търговия на черноморското крайбрежие на Румъния по време на социализма, комбинирайки архивни и семейни снимки в прозрачни, въртящи се фотообекти с пясък и вода, за да изследва как паметта се преоформя чрез циркулация, обмен, движение и повтарящи се действия на гледане. Наред с нейната визуална и изследователска практика, Ириан развива поетични и материални форми на производство на знания. Тя е автор на фотокнигата STRATA / B и на експериментална поетична трилогия, също публикувана на платформата Versopolis, която изследва технологичната поезия, третирайки дигиталния език като архивен материал и артистичен метод. През последното десетилетие работата й е представена в повече от 50 изложби в цяла Европа. Скорошните презентации включват фотофестивала в Честър, Международния фестивал за съвременно изкуство BUNA, Фондацията за археология на фотографията (FAF) във Варшава и PHOTOMINO Europe в галерия FREELENS по време на Триеналето на фотографията в Хамбург през 2026 г. Тя е член на Румънския съюз за изящни изкуства (UAP) и FUTURES Photography. Нейните научни изследвания са публикувани в Anthropology of East Europe Review, History of Communism in Europe, Studies and History Articles и Revelar. Тя е и автор на Фотографски колекции и архиви днес (2022) и Производството на пространство и социалният живот на произведения на изкуството по улиците (2024).

Антони Райжеков (р. 1980, София) е интердисциплинарен артист и преподавател със седалище в Залцбург, работещ в областта на звуковото изкуство, електроакустичния пърформанс и интерактивни аудио-визуални инсталации, често в пресечната точка между изкуството и науката. Завършва театрална режисура и актьорско майсторство (НАТФИЗ, София), следва джаз пиано (Виена консерваториум) и получава професионално обучение по компютърно програмиране (LearningTree, Лондон).

От 2004 г. разработва перформативни инструменти и генеративни композиции, в които артистичната концепция определя технологията, технологията оформя материала, а материалът определя взаимодействието. Обекти, тела, звукови-пейзажи и дигитални данни служат като композиционен източник, а техните физически свойства се превеждат в звук чрез специално създадена технология. Чрез вграждането на артистичното намерение директно в технологичната система, той се стреми да разкрие скрити процеси и преплитания, оставяйки произведението на изкуството да се разгърне тук и сега.

Често прилаган метод в неговата практика е преводът на немузикални структури, като географски данни, новинарски бази данни, биологични сигнали или контури на ежедневни обекти, в звук чрез строги, самоналожени композиционни ограничения. В интерактивната инсталация Pandemic Sound Map (2020 г.) данните за случаи на COVID-19 от 186 държави са картографирани във виртуални трептящи струни; във Fragile Perspectives (2021/22), триизмерни стъклени обекти, създадени от групирани новинарски статии, биват сканирани цифрово, за да възбудят настроени звукови резонатори. Подобен подход третира данните не като илюстрация, а като изходен материал, както скулпторът третира камъка, където ограниченията на източника генерират музикална форма, а не просто представяне на информация.

Скоро създадени творби включват: интерактивната звукова инсталация Polit-Pong (2026); The Evasive Choir (2021), 30-канална инсталация с предварително записан звук, използваща обработена политическа реч, показана в Института за съвременно изкуство – София и Kunsthaus Graz и придобита за съвременната колекция на Националната галерия на България; До последната капка: Трио (2022), скулптурна звукова инсталация, използваща вода, интравенозни системи и метални съдове, показана в ReBonkers(2021), Lothringer 13 Хале, Мюнхен, и Галерия +359, София; и The Distance Between Us Is Music (2023), интерактивна 8-канална звукова инсталация, управлявана от компютърно зрение, представена в Palatul Ștefania, Тимишоара. Неговата 5-канална инсталация Fragile Perspectives беше обявена за лауреат на ISEA Artwork (Париж, 2023 г.) и беше номинирана за глобалната награда за цифрово изкуство на NTU (Сингапур, 2022 г.).

Той също така създава аудио-визуални пърформънс-инсталации, сред които ARTIKULAT (2023), по поръчка на NAMES Ensemble Salzburg; 10VE (2014), за две усилени тела и публика под наблюдение (Content Award Vienna 2016); и SOMAPHONY (2016). Те използват специално разработени системи включващи биосензори, генериране на звук и визуални ефекти и са представени в Ars Electronica Center Linz, ACT Festival в Gwangju, Южна Корея, и Künstlerhaus Mousonturm, Франкфурт.

Той е научен сътрудник в Центъра за взаимодействие човек-компютър на Университета в Залцбург и гост-лектор по звуково изкуство в Националната художествена академия, София. Той е съосновател на фондация DALAB и е консултант към биеналето за дигитални изкуства DA Fest. През 2026 г. получава Jahresstipendium für Medienkunst на провинция Залцбург. Предишни стипендии включват Akademie Schloss Solitude (2016–2017), резиденция на WimmelResearch в изследователския център на Bosch (2018) и STEIM, Амстердам (2013). Работата му е представяна в международен мащаб на МАНИФЕСТА 14, CAPC musée d'art contemporain de Bordeaux, Музея за съвременно изкуство на Войводина, Нови Сад и фестивала ACT (Южна Корея), сред много други.

Армандо Лулай (Тирана, 1980 г.) е художник, режисьор, драматург и създател на изображения, свързани с конфликти. Работейки в сферите на движещото се изображение, текста, пърформанса и изследователската дейност, той изследва връзката между властта, политическата фикция и социалното неравенство. Творчеството му засяга структурите на управление, институционалното насилие и механизмите, чрез които икономическата и политическата власт оформят съвременния живот.

През 2003 г. той основава Центъра за съвременно изкуство „Дебатик“ (DebatikCenter of Contemporary Art – D.C.CA; debatikcenter.net) – първата по рода си независима интердисциплинарна платформа в Албания. Центърът обединява художници, режисьори, учени, архитекти, критици, куратори, журналисти, преводачи, както и въображаеми и реални колективи. Той изследва механизмите, формиращи съвременното общество, като същевременно разработва инструменти за представяне на алтернативни бъдеще и стратегии за съпротива срещу статуквото. Лулай е представял Албания на Венецианското биенале на два пъти: през 2007 г. като част от групова изложба и през 2015 г. със самостоятелната изложба „Албанска трилогия: поредица от хитри стратегии“ (Albanian Trilogy: A Series of Devious Stratagems).

В периода 2022–2025 г. той е артистичен директор на дългосрочния проект „Манифест“ (Manifesto; debatikcenter.net/manifesto). През 2024 г. участва в журито на филмовия фестивал „ДокуФест“ (DokuFest). От 2026 г. е един от авторите на проекта ESCALATIONS и куратор на албанския раздел на инициативата „Антифашизъм: Сега“ (Antifascism: Now). Творбите му са част от множество значими публични и частни колекции.

Боряна Венциславова, родена в София, живееща във Виена, художничка и режисьорка.

2005 г. Магистър по визуални медийни изкуства в Университета за приложни изкуства Виена, Австрия.

Боряна е интердисциплинарен артист, който работи в областите на филм/видео, инсталации, фотография, пърформативно и медийно изкуство.

Нейни творби са излагани в международни солови и групови изложби, както и на фестивали за медийно изкуство и филми, включително Национална галерия София, Kunstforum Wien, Belvedere21, MAK Виена, MAK Лос Анджелис, Lentos Linz, Museum of Modern Art Salzburg, Salzburger Kunstverein, Museum of Modern Art Carinthia, Museum of Modern Art - Esterházy Foundation, MUSA, Sofia Arsenal - Museum of Съвременно изкуство, Софийска градска художествена галерия, Landesgalerie Linz, Essl Museum, k/haus, quartier21, Gallery bäckerstrasse4, Gallery Ostlicht, галерия Thomas K. Lang, BCI “Wittgenstein House” във Виена, Kunstraum Kreuzberg / Bethanien, Kurt-Kurt, LS43 в Берлин, Radiator Arts Gallery в Ню Йорк, Австрийски културен форум Вашингтон DC и Лондон, ICA Лондон, галерия Academia, София, ICA София, Art Today Plovdiv, Hunt gallery, St. Louis, САЩ, Кьолнска конференция, IDFA, Diagonale, Грац, EMAF, Оснабрюк, transmediale, Berlin, filmwinter, Stuttgart, Rencontres Internationales, Berwick Film and Media Arts Fest., Moscow Int. Филмов фестивал, Междун. Фест на късометражния филм. Истанбул, филмов фестивал в Сплит и др.

Тя е носител на наградата за насърчаване от град Виена през 2017 г., Австрийската държавна стипендия за изобразително изкуство през 2013 г., множество грантове и награди за проекти, стипендия Start за изобразително изкуство през 2009 г., носител на наградата Top Ten Nonfiction на конференцията в Кьолн през 2006 г., наградата на Otto Prutscher Fonds за 2006 г., наградата Susmannstiftung за 2005 г., признания на Art in Motion 2002, Лос Анджелис, Ars Electronica, 2002, Линц, CYNETart 2001, Дрезден.

Била е резидентен художник в Лондон (ACF), Рим (BKA), Нюкасъл (ISIS Arts), Бъркли (Kala Art/CEC Artslink), Лос Анджелис (MAK Schindler), Чикаго (BKA), Атина (Snehta), Банф (Banff Center/BKA), Ню Йорк (ISCP/BMKOES), Андрач (CCA).

Нейни творби са част от частни и публични колекции, сред които Фото колекцията на BKA, Виена, Колекцията на град Виена, MUSA, Колекцията на Националната художествена галерия, София, 21er Haus / Belvedere, Виена, LENTOS Linz, Essl /Albertina, Estherhazy, колекциите Angerlehner в Австрия и др.

В своите произведения Боряна анализира игриво стереотипните роли и модели на репрезентации и влиянието на политическите и социалните структури и механизмите за контрол върху нашето съществуване. Работата ѝ разглежда въпроси, свързани с мобилността и преминаването на социално-географските и културните граници, и се занимава със сложния процес на комуникация и превод. Фокусирайки се върху документални и наративни структури и конструкции, тя смесва сцени и ситуации, неподвижни и движещи се изображения, текст и звук в казуси и истории, които тестват границата между личното и социалното, изследват взаимодействието между индивидуално и колективно в рамките на текущите събития и историята. В своята загриженост за стратегиите за препозициониране, манипулация и възприятие, работата на Венциславова насочва вниманието към пропускливите граници между документалното и художественото кино и се опитва да разкрие онези структури на едно общество, които се намират под репрезентативната повърхност.

Тя е получила почетно австрийско гражданство за постиженията си в областта на визуалните изкуства.

Група ULTRAFUTURO е основана през 2004 г. от артистите Боряна Росса и Олег Мавромати, заедно с Антон Терзиев и Катя Дамянова. Други членове на групата бяха Мирослав Димитров и Станислав Георгиев. Групата се занимава с проблемите, произтичащи от прилагането на технологичните и научни постижения, като се фокусира върху техните социални, политически и етични аспекти.

Групата прави пърформанси, акции и публични интервенции, както и работи в сферата на биологичните и електронни изкуства и самоопределя работата си като метафизичен херметичен акционизъм. Темата за Другия и Извънземното е въплътена в образа на Робота, който е основен за манифестите и представленията на ULTRAFUTURO.

„Дауни е един от онези свободни духове. Той не гледа назад, а е леко нестандартен в тези контролирани времена. Идва от Съединените щати и затова носи тази тежест, но с лекота, сякаш тя не е бреме такова, каквото го познаваме. Притежава своеобразна атлетична пъргавина на ума. Ако срещне ограда, стена или някаква преграда, първият му импулс сякаш е да пробие дупка в нея. После може да окачи произведение на изкуството в тази дупка. Но представите му за това какво представлява изкуството са напълно свободни, необременени и неконтролирани.“ Джими Дърам

Residual Eerie е съвместна инсталация, обединяваща произведения на Елвир Менетрие и Валентен Вер. За Buna Vol.4 този оригинален проект бележи второто сътрудничество между двамата артисти.

В жизнена, ликуваща и хибридна практика, обединяваща рисунка, песен, писане, танц и звукова скулптура, Траянова трансформира гласа в материал за скулптура. Разсъждавайки върху преминаването от едно артистично поле към друго, тя развива фигурата на „певецът-скейтър“, движеща се и изпълнителска единица, която съчетава вокална практика и пързаляне в институционални и обществени пространства.
Работата й е представяна във Франция и в международен план в множество арт институции, както и на музикални и поетични фестивали. През август 2023 г. тя беше художник-резидент във фондация Emily Harvey във Венеция, където разработи проекта I Am Sinking. Нейни изпълнения са представяни в Palais de Tokyo (Les Écritures bougées, Париж); Ларго (Sofia Art Projects III, София); Център Помпиду (La Nuit de la Lecture, Париж); пространството на проекта Aperto във Fondation Ricard (Piste 3 (домакин) / Too Many Records, Париж); Château de Montsoreau – Музей на съвременното изкуство (Nuit Blanche); Fondation Fiminco (Made Anywhere, Romainville); Treize (Rire pourquoi faire, Париж); и Международния център за поезия (À côté de la page, Марсилия). Нейни творби са представяни и в музея Monnaie de Paris, музея MAC/VAL, центъра Помпиду-Мец, MUDAM (Люксембург), MNAC (Букурещ), Schauspiel Cologne, S.M.A.K. Гент и в 0GMS-кабинета на СГХГ, където представя самостоятелната изложба UOOOOooooOO (2018). Един от най-новите й изпълнения, Lust, беше представен на симпозиума Tune In To Reality във връзка с изложбата Lily Greenham: An Art of Living в Badischer Kunstverein (Карлсруе), както и в Swimming Pool art center като част от Danser Chanter Aimer (Dance Sing Love), най-новата й самостоятелна изложба (София).

Ваня Андреева е визуален артист, работещ в различни медии и техники, като ситопечат, дигитален колаж и живопис. Нейната работа се фокусира върху социалната и културна динамика, изследвана и интерпретирана чрез образите на жените, концепцията за дом и природата на човешките взаимоотношения. В своята практика тя изследва различни подходи, търсейки нови форми на изразяване и визуални решения, които провокират размисъл и ангажират публиката. Нейни творби са били излагани на форума Буна (2024, 2025), в изложбата „Пространства и общности“ в галерия Мобиус, Букурещ (2025) и на Международното биенале на графиката, Варна (2017). Била е художник-резидент в ReBonkers през 2024 г.

Васил Владимиров е куратор, базиран в София, България. Неговата практика се съсредоточава върху създаването на изложби, художествените изследвания и ориентираните към общността, дискурсивни модели на кураторство, черпейки от своя опит в социологията и политиката.

Бил е куратор на българския павилион на 60-то международно изложение за изкуство – La Biennale di Venezia, където разработва кураторската концепция, текстовете, публикацията и международната координация. Павилионът получи широко международно признание и беше придружен от обширна публична програма, представена в градове, включително Венеция, Ню Йорк, Берлин, Лондон, Регенсбург и Букурещ. Владимиров редовно работи с големи публични институции, включително национални музеи и галерии, като същевременно поддържа силна ангажираност с независими и експериментални пространства.

От 2021 г. той е артистичен директор на KO-OP Art Space, наблюдавайки развитието му в едно от водещите независими арт пространства в София, със силен фокус върху изгряващи артисти, образование, издателска дейност и продукция. Той също така е основател и артистичен директор на FIG. – Фестивал за илюстрация и графика, международен фестивал, включен в Културния календар на Столична община, който поръчва нови творби, приема международни практици и издава годишна книга на художника, избрана чрез отворена покана. Той също така е служил като гост-куратор в галерия Structura, разработвайки едногодишна изложбена програма, базирана на научни изследвания, и като гост-куратор на списание ETC, курирайки раздела за портфолиото му, заедно със съпътстващи изложби и публични програми.

Васил Владимиров има магистърска степен по политическа социология от London School of Economics and Political Science и бакалавърска степен по съвременна история и политика от Royal Holloway, University of London, и е участвал в напреднали кураторски програми, включително международния кураторски курс на Gwangju Biennale.

Габи Григорова Родена в София, България. Работи предимно с фотография, обекти и инсталации.

Габи Григорова е визуален артист с дългогодишен професионален опит във филмовата и телевизионната индустрия, който постепенно се насочва към съвременното изкуство. Нейната практика използва фотография и ежедневни предмети, трансформирани в концептуални обекти. Работата й се фокусира върху теми като вътрешни конфликти, тялото като носител на памет и истории, както и проблеми, свързани със смъртта, отсъствието и времето.

Тя е основател на Gallery Blenda — независима платформа за съвременно изкуство, чиято дейност продължава и се развива в нов формат като Gallery 10m². https://10m2gallery.com/

Самостоятелни изложби: Кожа , януари–февруари 2023 г. — Atelier Plastelin (със съдействието на НФК)

Запознайте се с кожата, май 2023 г. — Plastelin Atelier (разговор с художника и продължение на изложбата Кожа, с подкрепата на НФК)

Всички думи, които не изпратих, септември–октомври 2023 г. — Галерия на куба

Бял шум (специфично за обекта), 12–26 май 2025 г. — галерия Depoo (със съдействието на НФК)

Групови изложби: Finder , септември 2023 г. — Atelier Plastelin

You Know My Name , 2023 — Галерия Доза, в рамките на „Асамблея на срама“

I Was , август–септември 2024 — Международно биенале в Пловдив (3-то място)

I Was , 28 април – 5 май 2025 г. — Вторият 19, Muzeul de Artă Modernă și Contemporană Pavel Șușară, Букурещ, Румъния

Песен за детството , 2021 — онлайн изложба, Художествена галерия 514

Гил Куно разширява границите на различни медии още от появата на интернет. Сайтът на Гил Unsound.com [1994] беше един от първите уеб експерименти, основани на краудсорсинг (който получи препоръка от Тимъти Лиъри). През 1996 г. той създаде Wiggle (първата в света интернет музикална група), а през 2004 г. – проекта за деконструкция на китарата „Six String Sonics“.

Оттогава насам той е създал различни звукови скулптури и инсталации, включително най-новата си работа „Noisemakers“, която изследва композиционните възможности на дисплеите с превключващи се точки.

Гил е получил награди и стипендии от: Министерството на културата на Япония, Посолството на САЩ, Фондацията за съвременно изкуство, Ars Electronica, Японския фестивал за медийни изкуства и др.

Правил е изложби с художници като: Джон Кейдж, Йоко Оно, Марина Абрамович, Вали Експорт, Джон Балдесари, Такаши Мураками, Жан-Мишел Баския, Марсел Дюшан, Таданори Йокоо, Кийт Харинг и др.

Той е сътрудничил с международно известни музиканти като: Eye Yamantaka (Boredoms,) Yoshimi (Boredoms, OOIOO,) Battles, Vincent Gallo, Ken Ishii, Tatsuya Yoshida (Ruins,) Carl Stone, Elliot Sharp, Alec Empire (Atari Teenage Riot,) Steve Albini (Big Black, Shellac,) Cristian Vogel, Zbigniew Karkowski, Merzbow, GX Jupitter-Larsen (The Haters,) Nissennenmondai, Christian Galarreta, Joseph Hammer, Jaap Blonk, Fuyuki Yamakawa, Tamio Shiraishi и много други. Уебсайт на художника｜ https://www.unsound.com/ IG｜@gilkuno FB | @gilkuno TW | @gilkuno

Глория Оярсабал Лодж (Лондон, 1971) е испанска визуална художничка и фотографка, базирана между Мадрид и Астурия. Обучена по изящни изкуства, консервация и фотография, нейната практика изследва колониалните и постколониалните разкази, изграждането на Другостта, африканските феминизми и репрезентациите на жените. Работата й е излагана в международен мащаб на PhotoEspaña, LagosPhoto, FORMAT, Fotofestiwal Lodz и други големи фестивали. Нейната фотокнига Woman Go No’Gree получи наградата Images Vevey Photobook Award и Paris Photo–Aperture за най-добра фотокнига на годината за 2020 г. Тя е пребивавала в Африка и Европа и е представена от галерия Rocío Santacruz, Барселона.

Джевдет Ерек е художник и музикант, чиято практика изследва връзките между звук, ритъм, архитектура и преживяване на пространството. Движейки се плавно между инсталации, изпълнения и интервенции, съобразени с конкретното място, той създава среди, в които слушането се превръща във физическа и пространствена среща. Работата му е представяна в големи международни институции и изложби, включително Secession във Виена, Hamburger Bahnhof в Берлин, Museum Tinguely в Базел, Istanbul Modern, Arter, SALT Beyoğlu и Staatliche Kunsthalle Baden-Baden. Участвал е и в биеналетата в Сао Пауло, Ливърпул, Мардин и Солун. Чрез тези разнообразни контексти Ерек продължава да развива отличителен артистичен език, който обединява звуково експериментиране, архитектурно съзнание и ритъма на ежедневието.

Димитър Солаков е български мултидисциплинарен артист, чиято практика обхваща фотография, видео, рисунка, живопис, инсталация, звук, 3D принтиране и дигитални технологии, включително AR и VR. Завършил е фотография в Нов български университет. Работата му изследва връзките между хората и заобикалящата ги среда и начините, по които разбираме, трансформираме и изграждаме света около нас. Движейки се между природата и урбанизацията, личния опит и колективните истории, Солаков често поставя под въпрос позицията на човечеството в центъра на тези взаимоотношения и отговорността, която идва със способността му да променя околната среда. Изменението на климата и възможното бъдеще за човечеството са важна част от неговата практика. Вместо да третира бъдещето като далечно или чисто спекулативно пространство, той го използва като начин да погледне назад към настоящето – разглеждайки съвременните избори, тревоги, противоречия и провали през техните възможни последствия. Други творби преразглеждат миналото, поставяйки под въпрос как историята, културното наследство и колективната памет се реконструират и интерпретират отново в настоящето. Подходът му преминава между дълбоко лични перспективи и съзнателно дистанцирани или спекулативни позиции. Солаков е представял работата си в международен план, включително на 21-вото биенале в Сидни, Космополис #2 в Център Помпиду, Биеналето на изкуството, Биеналето в Габрово, Kunsthalle Bega и други институционални и независими контексти.

Otucha е полска дума за акт на грижа между живи същества - да дадеш на някого otucha означава да повдигнеш духа му и да го обградиш с комфорт и насърчение.

Otucha Collective е базиран в Берлин вокален ансамбъл, чиято работа изследва феномена на човешкия глас и колективното пеене - техните овластяващи, трансформиращи и изграждащи общност качества.

Практиката на колектива се съсредоточава върху селските певчески традиции на така наречената Източна Европа - исторически вкоренени в грижите на общността и емоционалното изразяване - разширени чрез соматична практика, дълбоко слушане и експериментална работа с глас. Otucha Collective създава представления, публични интервенции, работилници и пространства, в които може да се изпита дълбока връзка чрез колективно звучене и слушане.

Otucha Collective в BUNA vol. 4 във Варна е въплътен от Агнешка Кухарска, Дорота Михалак, Юлия Легежинска, Ката Квятковска, Лиене Шилде, Мина Джорджевич.

Residual Eerie е съвместна инсталация, обединяваща произведения на Елвир Менетрие и Валентен Вер. За Buna Vol.4 този оригинален проект бележи второто сътрудничество между двамата артисти.

(2025–2026): Създава и режисира аудио-театралната пиеса „Приключенията на г-жа Пандишпан и много други неща“, която получава престижна номинация за авторски прочит на Друмевите театрални фестивали през 2026 г. Автор на четири книги, фокусирани върху филмовия и театралния анализ, включително „Между киното и театъра“, „Целият свят е... Кино!", "Европейско кино за нетрадиционалисти" и "Манифестът. Догма 95. Рефлексия за най-новото българско кино". Дебютира като професионален театрален режисьор през 2004 г. с "Криза в рая", последван от успешни сценични продукции като "Стереолов" (2005), "PLAY/BACK" (2007) и "SOS, Love" (2013). Автор е и на фотографската изложба „Задкулисието като на кино“ (2022) и е организатор на Фестивала на скандинавското кино и литература във Варна (2014–2019). От 2018 г. ръководи Киношкола „Братя Люмиер“ във Варна, където нейни ученици печелят национални награди и получават професионално образование в академии по изкуствата.

Роден в Пловдив, България, през 1972 г., художникът живее и работи в Берлин от 2015 г. Неговата практика се основава на широкообхватно художествено образование, оформено от срещи с влиятелни личности като Клаус Фогелгезанг, Херман Нич, Саймън Старлинг и Криста Неер в академиите за изящни изкуства в Майнц и Франкфурт. По-късно завършва докторантура по история на изкуството и изящни изкуства в Националната художествена академия в София, съчетавайки художествена практика и критически изследвания. Неговата работа е представена в обществени и частни колекции по целия свят, включително държавни музеи и културни институции.

Иван Мудов (роден 1975 г., София, България) е художник, който живее и работи в София. Има магистърска степен от Националната художествена академия в София, завършена през 2002 г., след обучението си в Гимназията за приложни изкуства в града.

Практиката на Мудов се движи между концептуални жестове, институционална критика, скулптура, инсталация, пърформанс и финото преконфигуриране на публичното пространство. Често работейки със системи от ценности, авторство, видимост и обмен, той използва ирония, изместване и внимателно инсценирани ситуации, за да постави под въпрос как произведенията на изкуството - и институциите около тях - придобиват смисъл. Неговите проекти често размиват границата между артистичното действие и ежедневната реалност, приканвайки зрителите да преразгледат социалните, икономическите и символичните рамки, които оформят съвременното изкуство.

Творчеството му е представяно широко в България и в чужбина, включително на Манифеста 14 в Прищина; 52-то Венецианско биенале; Музеят за съвременно изкуство Метелкова в Любляна; MAXXI в Рим; Moderna Museet в Стокхолм; MUMOK във Виена; ирландския музей на модерното изкуство; и Музея за съвременно изкуство в Загреб. Скорошни самостоятелни изложби включват Гранични цветя в ALL-U-RE, София (2025); Изследвания върху истерията в галерия „Пунта“ и галерия „Поща“, София (2024); и Kitesurfing Injuries: Recasting Misfortune в ONE Gallery, София (2023).

Негови творби се появяват в изложби в цяла Европа, Азия и Северна Америка, включително проекти в ICA–Sofia, Sariev Contemporary, Galerie Alberta Pane, prometeogallery, Kunstverein München, Kunsthalle Wien, Музея за съвременно изкуство Гараж в Москва и Националната художествена галерия в София.

„Дауни е един от онези свободни духове. Той не гледа назад, а е леко нестандартен в тези контролирани времена. Идва от Съединените щати и затова носи тази тежест, но с лекота, сякаш тя не е бреме такова, каквото го познаваме. Притежава своеобразна атлетична пъргавина на ума. Ако срещне ограда, стена или някаква преграда, първият му импулс сякаш е да пробие дупка в нея. После може да окачи произведение на изкуството в тази дупка. Но представите му за това какво представлява изкуството са напълно свободни, необременени и неконтролирани.“ Джими Дърам

Изадора Соарес Белети (родена в Бело Оризонте през 1995 г.) живее и работи в Париж. Тя учи кино в FAAP в Сао Пауло, преди да се премести в Париж, където продължава обучението си в Beaux-Arts de Paris, завършвайки с отличие на журито през 2024 г. Работейки с филм, инсталация и текст, Изадора мисли за своите творби като за портрети на хора или други същества и местата, които обитават (в реалния живот или измислено): майка и дъщеря, които сменят континентите в началото на 2000-те; бабата на Изадора, която всеки ден аплодира залеза от балкона си в Бело Оризонте; или птици, които са мигрирали и са се адаптирали към много по-студен климат от техния собствен.

Тя възприема филма не само като последователност от движещи се изображения, но и като скулптурна и пространствена среда, образувание, което излиза отвъд екрана във физическото пространство. Това изследване се простира до изследване на самата материалност: чувствителни към светлина и реагиращи на времето елементи, които не са просто инструменти за проекция, а поетични носители на памет, загуба и трансформация.

Работата й е показвана в Pivô, Galeria Galatea, Музея на бразилското изкуство (FAAP), наред с други, в Бразилия; и във Frac Île-de-France, Air de Paris, Solar Galeria de Arte Cinemática, AWARE, Elsewhere - Paraguay Press, Espacio Temporal, le Palais des Beaux-Arts, между другото, в Европа. През 2022 г. тя получи стипендия Diptyque за дипломата си за 3-та година в Beaux-Arts de Paris. През 2024 г. Изадора получи безвъзмездната помощ на FoRTE Île-de-France (Регионален фонд за нововъзникващи таланти) в категорията за визуални изкуства, заедно с Persona Curada.

Йотаро Нива (роден през 1973 г. на остров Аваджи, Япония) е базиран в Берлин художник, чиято практика се развива чрез скулптура, инсталация, рисуване и форми на сътрудничество. Завършва магистърската си степен по скулптура и изящни изкуства в Musashino Art University в Токио през 1998 г., където впоследствие работи като научен сътрудник в катедрата по скулптура до 2004 г. Той продължава обучението си в Брауншвайгския университет по изкуствата при професор Раймунд Кумер и по-късно се присъединява към програмата за отвъдморско обучение на художници на японското правителство, която го отвежда в Берлин между 2009 г. и 2011г.

Работата на Нива е представена в международен план в самостоятелни и групови изложби в Европа, Азия и Северна Америка. Последните проекти включват Soft Assembly в Art Space Oblong, Копенхаген (2025); биеналето в Ларнака (2025); Seven Seeds на Zou-no-hana Terrace, Йокохама (2024); и изложби в Stay Hungry и Studio Thomas & Renée Rapedius в Берлин. По-ранните му солови презентации включват Equilibrium в художествената галерия UGM Maribor, In the Face of an Empty Mirror в Gallery Coexist в Токио, Discursive Digressions в 2P Contemporary Art Gallery в Хонг Конг и проект в Ирландския музей за модерно изкуство в Дъблин.

Неговата практика също е оформена от множество международни резиденции, включително Fogo Island Arts в Нюфаундленд, Taipei Artist Village, Cité Internationale des Arts в Париж, Ирландския музей за модерно изкуство, Gyeonggi Creation Center в Южна Корея и Pada International Residency в Барейро, Португалия. Нива получи подкрепа от Агенцията по културни въпроси на японското правителство, фондация Asahi Shimbun, фондация Nomura и Fogo Island Arts.

Наред с индивидуалната си работа, Нива е разработил съвместни проекти с художници, включително Rebecca Salvadori под името Zona Dynamic, произвеждайки инсталации и интервенции в публичното пространство в Берлин, Маракеш, Тайпе и извън тях.

В артистичната си работа той се занимава с форми на спомен и колективна памет, както и с перспективи на съпротива. Гирлингер изследва в своите филми и инсталации историческите и социални следи, оставени от различни политически системи и епохи. По този начин той се фокусира върху пространствата на паметта, архивите, формите на протест, предаването между поколенията, свидетелствата и пропуските в историческите разкази. В центъра на работата му са процесите на трансформация, констелациите между миналото и настоящето и въпросите за представянето и неговите ефекти. В поетична форма Гирлингер изследва как визуалните и наративните структури продължават да имат ефект и остават видими, преплетени и опитни в настоящето и, не на последно място, повдига въпроси за възможни бъдещи пространства. Негови творби са показвани на филмови фестивали и институции, сред които Visions Du Réel Nyon (CH), EMAF Osnabrück (DE), CPH:DOX (DK), IMPAKT Festival (NL), ZINEBI Bilbao (ESP), Belvedere21 (AT), Werkleitz Zentrum für Medienkunst (DE), Filmmakers Milano (IT), Museum der Moderne Salzburg (AT), Bienal de Artes Mediales de Santiago (CL), Edinburgh IFF (GB), Bergamo Film Meeting (IT), Dokufest (KOS), Antimatter [Media Art] (CA), Kassel Dokfest (DE), rotor Graz (AT), Salzburger Kunstverein (AT), Diagonale Graz (AT). Живее и работи във Виена.

Родена във Франция, Карол Мусе учи в Beaux-Arts в Нант и в Кралската академия за изящни изкуства в Брюксел, където в момента живее и работи като художник-резидент в Triphasé. Нейната практика се разгръща предимно чрез рисуване, понякога разширена в диалог с керамиката, и изследва тялото като място, където се пресичат интимността, материалността и представянето. Чрез сензорен и въплътен подход нейната работа се занимава със съвременните феминистки проблеми и постоянното безпокойство около женското тяло. В центъра на скорошната й работа е фигурата на фантастично водно създание, развито заедно с развиващ се нео-митологичен текст, който формира паралелно наративно пространство на картините. Тази спекулативна фигура действа както като поетичен, така и като политически инструмент, отваряйки въпроси около телесната еманципация, женските клубове и екологичното въздействие на човешкото химическо замърсяване върху водната среда. Като преплита фикция и материална практика, нейната работа изгражда алтернативни въображения, чрез които уязвимите и трансформиращи тела могат да бъдат преосмислени. Карол Мусе получи наградата за живопис Novembre à Vitry през 2022 г. (Франция). Нейни творби са представяни в Ballroom Gallery в Брюксел (BE), в DeStudio по време на Antwerp Art Weekend (BE), в Scroll Galerie в Нант (FR), в Spiaggia Libera в Марсилия (FR), в София 22 за фестивала Buna във Варна (BGR) и в Париж в Chapelle XIV и Galerie Suzanne Tarasieve (FR), където организира самостоятелна изложба в Project Room. Освен това е пребивавала в Le Confort Moderne в Поатие (Франция) и в KHmessen в Hardangerfjord в Норвегия.

Otucha е полска дума за акт на грижа между живи същества - да дадеш на някого otucha означава да повдигнеш духа му и да го обградиш с комфорт и насърчение.

Otucha Collective е базиран в Берлин вокален ансамбъл, чиято работа изследва феномена на човешкия глас и колективното пеене - техните овластяващи, трансформиращи и изграждащи общност качества.

Практиката на колектива се съсредоточава върху селските певчески традиции на така наречената Източна Европа - исторически вкоренени в грижите на общността и емоционалното изразяване - разширени чрез соматична практика, дълбоко слушане и експериментална работа с глас. Otucha Collective създава представления, публични интервенции, работилници и пространства, в които може да се изпита дълбока връзка чрез колективно звучене и слушане.

Otucha Collective в BUNA vol. 4 във Варна е въплътен от Агнешка Кухарска, Дорота Михалак, Юлия Легежинска, Ката Квятковска, Лиене Шилде, Мина Джорджевич.

Кирил Буховски е художник и автор, който работи в областта на живописта, видеото, инсталацията, пърформанса и творческото писане. В разнообразната си практика той изследва темите за паметта, устойчивостта, структурите на властта, идентичностите и създаването на разкази. След като учи в Националното училище за изящни изкуства и в Националната художествена академия в София, той се мести в Лондон, където прави магистърска степен по драматургично писане в Royal Central School of Speech and Drama. Той прекарва пет години в Обединеното кралство, режисира пиеси в театри в Лондон и работи като асистент на съвременен артист. През 2023 г. се завръща в България и става активен участник в сцената на визуалното изкуство. Бил е част от инициативата school4artists 3 на ИСА-София и е участвал и организирал множество изложби.

Кирил Кирилов е архитектурен дизайнер, занимаващ се с архитектура, съвременно изкуство и пространствени изследвания. Неговата практика се занимава с връзката между физическите условия на пространството и социалните структури, които действат чрез тях. Вместо да разбира архитектурата единствено като въпрос на форма, конструкция или представяне, той изследва как пространствата организират тела, поведение, достъп, взаимодействие, памет и взаимоотношения между хората.

Работата му се развива чрез спекулативни и експериментални процеси, които съчетават физически модели, материални изследвания, инсталация, VR среди, видео, рисунки и архивни изследвания. Тези методи му позволяват да работи едновременно с материалните и нематериалните измерения на архитектурата: нейните материали и структури, но също и институционалните, политическите, културните и социалните системи, вградени в тях. Той се интересува особено от ситуации, в които тези системи стават нестабилни, изчезват или се оспорват, и какво разкриват такива условия за ролята, която архитектурата играе в ежедневието.

Кирил често започва със съществуващите архитектурни или градски условия – сгради, инфраструктури, обществени пространства, исторически архиви или неформални форми на обитаване – и ги третира не като фиксирани обекти, а като доказателство, от което могат да се появят алтернативни възможности. Неговата работа изследва напрежението между това, което пространството е предназначено да прави и как всъщност е обитавано, между институционалните структури и неформалните практики и между колективната памет и съвременните нужди.

Експериментирането с материали е важна част от този процес. Физическите обекти и архитектурните модели не са просто представяне на идеи, но се превръщат в начини на мислене чрез тях. На материалите е позволено да се държат, да се деформират, да се противопоставят или трансформират, създавайки форми, които могат да разкрият връзки, които могат да останат абстрактни в конвенционалните архитектурни чертежи.

В своята практика Кирил се интересува от това да направи видими скритите сценарии, съдържащи се в архитектурата, и да предложи алтернативни начини за обитаване и разбиране на пространството. Неговата работа в крайна сметка третира архитектурата като среда, чрез която могат да се обсъждат въпроси на паметта, материала, властта, общността и социалния живот.

Клеменс Бер (*1985, Кобленц, Германия) е художник от Берлин, чиято работа се движи между скулптура, инсталация, архитектура и живопис. Учи графичен дизайн в Дортмундския университет за приложни науки и изкуства, преди да завърши обучението си по скулптура в Берлинския университет по изкуствата. Бер живее и работи в Берлин.

В центъра на неговата практика е интересът към материалните, пространствените и социалните условия на застроената среда. Бер създава широкомащабни инсталации както за вътрешни, така и за външни пространства, отговаряйки директно на специфичната архитектура, история и използване на даден обект. Неговите творби често се възприемат като временни интервенции: структури, които навлизат в съществуващо пространство, променят ориентацията му и правят неговите пренебрегвани характеристики нови видими. Вместо да третира архитектурата като неутрален фон, Бер я подхожда като активен материал - оформен от строителство, ремонт, адаптация, пренебрегване и ежедневна употреба.

Работейки с дърво, метал, намерени предмети, рециклирани материали и обикновени строителни материали, Бер изгражда пространствени аранжировки, които изглеждат едновременно прецизни и импровизирани. Греди, панели, опори, фрагменти и повърхности се сглобяват в нестабилни изглеждащи съзвездия, които прекъсват познатите пътища на движение и възприятие. Тези конструкции могат да приличат на временни ремонти, незавършени строителни обекти, импровизирани убежища или изкуствени руини. Те се отнасят до визуалния език на градската инфраструктура и строителните работи, като същевременно се противопоставят на простата функционалност.

Въпреки че неговите инсталации силно поставят на преден план физическия материал и конструкция, Бер ги разбира и като форма на рисуване. Цветът, повърхността, композицията, наслояването и перспективата играят централна роля в работата му. Неговите структури създават живописни ситуации в пространството: рамкират изгледи, компресират или разширяват дълбочината, създават неочаквани подравнявания и превръщат архитектурните фрагменти в абстрактни композиции. В този смисъл работата му описва мимолетни моменти, открити в преходните градски пространства – моменти, в които материали, ремонти и импровизирани решения разкриват собствената си визуална и поетична логика.

Практиката на Бер се характеризира с продуктивно напрежение между ред и безредие, стабилност и крехкост, планиране и случайност. Неговите творби предизвикват това, което може да се нарече „извън съвместно време“: състояние, при което временните мерки стават постоянни, строителството остава видимо нерешено, а изграденият свят изглежда едновременно функционален и несигурен. Чрез тази конструирана крехкост Бер приканва зрителите да преосмислят познатите среди и да забележат естетическите, социалните и историческите следи, вградени в тяхната материална тъкан.

Работата му е представяна в международен план, включително на Биеналето в Лион (2022), както и в самостоятелни изложби в Галерия Пунта, София (2024), Хидари Зингаро, Токио (2019) и Kanya Kage Artspace, Берлин (2023)

Константин Златев (роден през 1974 г. в Русе, България) е съвременен художник и индустриален дизайнер, чиято работа се сблъсква с глобални проблеми през призмата на сатирата. Работейки под своето независимо студио за изкуство и дизайн Made In Constantine, Златев изследва сложни социални, политически и културни теми. Неговият концептуален фокус често се съсредоточава върху антивоенните изявления, мира и системните въздействия на насилието с оръжие.

Практиката на Златев се определя от уникален синтез на материал и технология. Той съчетава строга традиционна изработка – работа върху стъкло, метал, дърво и камък – с интерактивна електроника и микропроцесори, създавайки динамични произведения, които физически ангажират зрителя.

Международно признат художник, Златев е участвал в множество самостоятелни и групови изложби в Европа и САЩ. Известни самостоятелни изложби включват Peace By Peace в галерия Structura (София), Trade Beads в галерия TechShop (Сан Франциско) и Crossroads в галерия 1Opera (Неапол). Негови творби са представяни и в институционални групови изложби, като Глад 2.0 в Националния военноисторически музей (София), Up in Arms в Kunstraum Kreuzberg/Bethanien (Берлин) и Art of Peace в Yerba Buena Center for the Arts (Сан Франциско).

Практиката на Златев е подкрепена от няколко отличителни награди и международни резиденции. Той беше обявен за победител в скулптурата и инсталацията на 7-мата международна награда Arte Laguna във Венеция, спечели резиденция за производство на стъкло в училището за стъкло Abate Zanetti в Мурано, Италия и беше художник-резидент в TechShop San Francisco. Освен това е многократен стипендиант на Национален фонд „Култура“ на България.

Моите обекти се основават на митологични разкази и стари истории, често изкривени, трансформирани или частично преоформени чрез колективната памет. Тези истории и образите, които са генерирали, продължават да влияят върху начина, по който възприемаме и си представяме съвременния свят.

Използвам този материал като основа за комбинирана практика - един вид спекулативна наука за бриколажа, в която фрагменти, форми, техники и препратки се обединяват, за да създадат нови конфигурации. От този процес възникват поредица от ретро-футуристични фантасмагории: странни обекти, които изглежда принадлежат едновременно на въображаемо минало и невъзможно бъдеще.

Техните технологии изглеждат напреднали, но анахронични, остарели или умишлено използвани срещу предназначението им. Чрез тази закачлива злоупотреба с технологията обектите гледат леко иронично на нашата вяра в технологичния прогрес като обещание за еманципация.

Важно място в тази практика заемат играчката и играта. Те осигуряват пространство, където въображението, символиката и експериментирането могат да съществуват съвместно, позволявайки ми да поставя под съмнение границите между функционалното и измисленото, познатото и странното, миналото и бъдещето.

Красимира Буцева е визуален артист, изследовател и старши преподавател по фотография в London College of Communication. Базирана между Лондон и София, нейната практика изследва политическото насилие, травмата и паметта в посткомунистическа България. Работейки върху фотография, движещи се изображения, звук, архивен материал, текст и инсталация, тя черпи от дългосрочна теренна работа, устни истории и продължително сътрудничество с оцелели от държавно насилие и техните семейства. Нейното изследване разглежда връзката между официалните архиви, институционализираното забравяне и народните форми на памет, като същевременно разработва съвместни и контраархивни подходи към сложни и оспорвани истории. Тя е една трета от артистичния колектив зад The ​​Neighbours, мултимедийна инсталация, базирана на повече от четиридесет интервюта с оцелели от българските социалистически лагери и затвори. Проектът представи България на 60-ото Венецианско биенале през 2024 г. Буцева получи наградата BAZA за съвременно изкуство през 2022 г. и е била стипендиант в Akademie Schloss Solitude и Residency Unlimited, Ню Йорк. Понастоящем тя е художник в резиденция в Центъра за култура и ум към Университета в Копенхаген. Нейното писане включва статията „Народни мемориални музеи: памет, травма и изцеление в посткомунистическа България“, публикувана в Museums & Social Issues.

Красимира Буцева е визуална артистка, изследователка и преподавателка по фотография в London College of Communication. Живее и работи между Лондон и София, а практиката ѝ изследва политическото насилие, травмата и паметта в посткомунистическа България. Работи с фотография, видео, звук, архивни материали, текст и инсталация, като практиката ѝ се опира на дългогодишна теренна работа, устни истории и сътрудничество с общността от оцелелите от политическо насилие и техните семейства. Изследванията ѝ разглеждат връзката между официалните архиви, институционализираното забравяне и формите на памет на общности, като същевременно развиват съвместни контра-архивни подходи към сложни и фрагментирани истории. Тя е една от тримата автори на „Съседите“ — мултимедийна инсталация, основана на повече от четиридесет интервюта с хора, изпратени в лагери и затвори в социалистическа България. Проектът представи България на 60-ото Венецианско биенале през 2024 г. Буцева е носителка на наградата за съвременно изкуство БАЗА (2022) и е била стипендиантка на Akademie Schloss Solitude. В момента е на артистична резиденция в Centre for Culture and the Mind към Университета в Копенхаген. Сред публикациите ѝ е статията „Вернакуларни мемориални музеи: памет, травма и изцеление в посткомунистическа България“, публикувана в Museums & Social Issues.

Лана Стойчевич (р. 1989, Шибеник, базирана в Сплит) е визуален артист, работещ в областта на художествените изследвания. Тя използва перформативна и инсценирана фотография, текстил, костюми и архитектурни модели, за да изследва теми като незаконно строителство, архитектурно и индустриално наследство, замърсяване на околната среда, съвременни нео-стилови тенденции, опустошаване на културно наследство и трансформация на пейзажа в резултат на масовия туризъм. Завършила е катедрата по живопис в Академията по изкуствата в Сплит през 2012 г. Работи като асистент в катедрата по визуална култура и изящни изкуства на Академията по изкуствата в Сплит. Участвала е в няколко артистични резиденции, като Residency Unlimited, Ню Йорк; Cité Internationale des Arts, Париж. Носителка е на множество професионални награди, като третата награда Erste, Младежки салон, Хърватска асоциация на художниците, Загреб (2022); наградата Радослав Путар, Институт за съвременно изкуство, Загреб (2021); третата награда Иван Кожарич, Музей за съвременно изкуство, Загреб (2021); наградата Metro Imaging на изложбата New East Photo Prize, Calvert 22 Foundation, Лондон (2016); Годишната награда за млади художници, Хърватска асоциация на художниците, Загреб (2015); втора награда от изложбата Different Worlds: Young Contemporary Photography, галерия Photon, Любляна (2015). Нейни творби са включени в публични художествени колекции, като Музея за съвременно изкуство, Загреб; Prostor – Culture Hub Хърватия, Сплит; Erste Bank, Загреб; Държавният музей; Изложбен център за фотография – РОСФОТО, Санкт Петербург, Галерия за изящни изкуства, Сплит.

Otucha е полска дума за акт на грижа между живи същества - да дадеш на някого otucha означава да повдигнеш духа му и да го обградиш с комфорт и насърчение.

Otucha Collective е базиран в Берлин вокален ансамбъл, чиято работа изследва феномена на човешкия глас и колективното пеене - техните овластяващи, трансформиращи и изграждащи общност качества.

Практиката на колектива се съсредоточава върху селските певчески традиции на така наречената Източна Европа - исторически вкоренени в грижите на общността и емоционалното изразяване - разширени чрез соматична практика, дълбоко слушане и експериментална работа с глас. Otucha Collective създава представления, публични интервенции, работилници и пространства, в които може да се изпита дълбока връзка чрез колективно звучене и слушане.

Otucha Collective в BUNA vol. 4 във Варна е въплътен от Агнешка Кухарска, Дорота Михалак, Юлия Легежинска, Ката Квятковска, Лиене Шилде, Мина Джорджевич.

Линарехос Морено е художник, чиято практика обхваща рисуване, фотография, инсталация, публикуване и изследване. Работейки върху индустриални материали, фотографски процеси и научни и технологични въображения, тя изследва напрежението между субективността, другостта, модерността и социалните структури, които оформят съвременните форми на познание. Представляван от галерия Inman (Хюстън) от 2012 г., Морено е представял самостоятелни изложби в големи институции в Испания и Съединените щати. Нейни творби се съхраняват в големи публични и частни колекции, включително Музея за изящни изкуства, Хюстън, Банката на Испания и Fundación MAPFRE. През 2024 г. нейната художествена книга On the Geography of Green [&] получи наградата на PHotoESPAÑA за най-добра фотографска книга и специално споменаване в Les Rencontres d'Arles. Морено е професор и заместник-декан по културни дейности във Факултета по изящни изкуства, Университет Комплутенсе в Мадрид.

Лука Котие (роден през 1994 г., Фрибург, Швейцария) е художник, чиято практика е основана на скулптурата и е оформена от продължителна ангажираност с материал, процес и инсталация. От 2012 г. до 2016 г. той завършва стаж по каменна скулптура при Рето Щайнер, скулптор на камък и художник на инсталации. След това работи самостоятелно, преди да започне обучението си в Академията за изящни изкуства в Карлсруе през 2021 г., първо при професор Стефан Балкенхол, след това при професор Рита Виторели, а от 2024 г. при професор Джон Бок.

Работата на Котие е представяна в групови изложби в Германия и Швейцария, включително в Galerie Ebensperger в Берлин, Luis Leu в Карлсруе, Galerie JJ Hofstetter във Фрибург, Museum Xylon в Schwetzingen, Photobastei Zürich и Salon der Gegenwart в Schaffhausen. През 2024 г. той реализира проекта за публично пространство In Zukunft jagen wir Silberne Kängurus за Kunstpfad Nieheim в сътрудничество с Мария Пфромер.

Предстоящите му изложби включват проекти в Kunstverein Ludwigsburg, Kunst und Klimaraum Stuttgart, Q18 в Кьолн, Museum Xylon в Schwetzingen и BUNA Art Festival във Варна. През 2025 г. Котие е номиниран за наградата DAAD.

Мария Пфромер е художник, куратор и културен посредник със седалище в Карлсруе, Германия. Тя учи изящни изкуства в Академията за изящни изкуства в Карлсруе при Стефан Балкенхол, Корин Васмут и Джереми Шоу и продължава там от 2025 г. като Meisterschülerin в класа на Джеръми Шоу. Тя също така завършва магистърска степен по културно посредничество в Pädagogische Hochschule Karlsruhe, след изучаване на история на изкуството и история на архитектурата в Технологичния институт в Карлсруе.

Практиката на Пфромер се простира върху създаване на изложби, публично изкуство и проекти за сътрудничество. През 2024 г. тя реализира *In Zukunft werden wir silberne Kängurus jagen* за Nieheimer Kunstpfad, след първата си награда в конкурса. Работата й е представяна в групови изложби в места, включително Kunstakademie Karlsruhe, Badischer Kunstverein, Orgelfabrik Karlsruhe-Durlach, Luis Leu, Kunstverein Zehnthaus Jockgrim, Museum Xylon и Donaueschinger Regionale. Нейните самостоятелни изложби включват *Dinge beim Namen nennen* в BBK Karlsruhe (2023), *Hmmm* в Schwarzwaldverein Altes Rathaus Neubulach (2023) и *Entmystifizierung eines Dino Chicken Nuggets des Firmherren „Ja“* в Карлсруе (2025).

През 2026 г. творбите на Фромер ще бъдат показани на BUNA Art Festival във Варна, както и в Kunstverein Pforzheim, Q18 в Кьолн, Kunst und Klima Raum в Щутгарт и изложбата Werner Brand Kunstpreis. Тя също така ще поеме кураторски роли като куратор на кураторската програма в Quartier am Hafen в Кьолн и артистичен директор на PUTTE Projektraum в Neu-Ulm. Нейната предстояща самостоятелна изложба, *The Tomato Problem*, ще бъде открита в Kunstverein Bad Aibling през 2027 г.

Фромер е получила GegenwART Grant от Kunstmuseum Stuttgart и Akademiepreis от Kunstakademie Karlsruhe и е номинирана за Werner Brand Kunstpreis през 2026 г. Нейните творби са публикувани в каталози на изложби и в *Monopol Magazin*, *Suboartmagazine* и *The System Magazine*.

Мария Химено: Родена в Самора през 1970 г. Живее и работи в Мадрид. BFA от Universidad Complutense de Madrid. Докторант в UCM. Мултидисциплинарен артист, тя работи в различни медии, за да изрази конкретно концепциите, които я интересуват, като се занимава с положението на жените в 21-ви век и ангажимента да бъдеш художник. Нейната практика размива границите между инсталация, пърформанс и видео и класически техники като рисуване, бродерия и скулптура. От 2014 г. тя разработва перформативния проект Queridas Viejas, нецензурирана, съобразена с пола ревизия на историята на изкуството, подкрепена от институции, включително Прадо, Рейна София и Белведере във Виена. Тя е излагала много от годините си на формиране, със самостоятелни изложби в Испания, Швейцария, Германия, Аржентина и Мексико и групови изложби в Европа, Америка и Северна Африка. Нейни творби се съхраняват в колекции, включително Comunidad de Madrid, Museo de Teruel, Museo Kaluz, CAAAM, UBS, Fundación Coca-Cola и Colección Diéresis. Тя работи самостоятелно и си сътрудничи с Casa Amarilla и Guillermina Caicoya Art Projects (Испания) и Páramo Galería (Гуадалахара, Мексико). Ходила е на семинари с Янис Кунелис и Естер Ферер, както и на резиденции в Испания, Италия и Мексико. През 1998 г. тя основа мадридското пространство за алтернативно изкуство "Espacio F."

Мартиан Табаков е мултидисциплинарен артист, работещ основно в областта на скулптура, рисунка и инсталация. Той създава интерактивни звукови скулптури и специфични за обекта скулптурни инсталации които се показват в утвърдени арт пространства, но и в извънгалерийни. Един от основните му мотиви в творчеството му е живото тяло като вечно променяща се субстанция в съответствие със заобикалящата я среда. Мартиан Табаков е участвал в множество съвместни и самостоятелни изложби и проекти в България, както и в страни като: Австрия, Франция, Турция, Сърбия, Белгия, Чехия, Словакия. Мартиан е един от основателите на споделеното пространство за независим артист БЕЛКА – Студио за звук и форма в София, България, което има участва в международни програми и обмени и е място, където се провеждат изложби, театрални проекти и музикални концерти. Той е част от софийската експериментална пост-пънк група KAKE?.

Самостоятелни изложби: 2026 – Божественото битие, галерия „Харта“, София 2024 – Преди музикалните инструменти, ReBonkers, Варна, България 2024 – С предписание, аудиовизуално изпълнение, Център Кристо и Жан Клод, Габрово, България 2023 - Обитател, Бизнес Парк София 2023 - Обитатели, пътуваща изложба, Галерия Плюс 359, различни локации на открито в България 2022 – Обстоятелствата, които създаваме, са тези, които ни променят, Художествена галерия Васка Емануилова, София 2021 - CHECK IN, кураторски проект на Marcus Graf, Collect Gallery, Истанбул 2021 - Архитектура на звука, Галерия Плюс 359, София, България 2021 - Хабитат и обитатели, БЕЛКА- Студио за звук и форма 2018 г. - 1м2 арт , ТАМ, Велико Търново 2018 - Самостоятелна изложба рисунки - Cité internationale des arts, Париж 2017 - Идеални перспективи, СБХ, София 2017 - Самостоятелна изложба живопис, A&G Art Meeting, Варна

Колективни изложби: 2026 - Изложба Награда за изкуство Baza, СГХГ, София 2026 – Неизбежното бъдеще, галерия „Райко Алексиев“, София 2026 – Фестивал за съвременно изкуство Русе, Градска художествена галерия Русе, България 2026 – BLENDING, AYA estate, Хърсово, България 2025 – Изложба Награда за изкуство База, СГХГ, София 2024 – Белка в Стокхолм, Галерия Студио 44, Стокхолм 2025 – Софийски панаир на изкуствата, Избрана изложба, София 2025 - Смущение/Изгубен свят, СБХ, София 2024 – Belka Open Studio, Белка – Студио за звук и форма, София 2024 – Белка в Сараево, Музей за литература и сценични изкуства, Сараево, Босна и Херцеговина 2023 - Изложба Baza Art Award, СГХГ, София 2023 – От Хранилището 2, галерия „Чарта“, София 2022 – Руини и империи, Софийско ларго, София 2022 – Да събираме съвременно изкуство, Mühlviertel St. Oswald-Freistadt, Австрия 2021 - Морфология на пространството, Художествена галерия Райко Алексиев, София 2021 – Цената е правилна, куратор Voin de Voin, Художествена галерия U10, Белград 2021 - АУРА, галерия Райко Алексиев, София 2018 - Под повърхността, Национални есенни изложби, Пловдив 2018 – Преосмисляне на формата, галерия A&G Art meeting, Варна

Награди: 2026 – Награда за съвременно изкуство БАЗА 2023 – Награда за скулптура, Национална изложба за скулптура, СБ Художник, София 2023 – Млади български художници – награда за скулптура, галерия „Райко Алексиев“, София 2021 – Награда за скулптура, Национална изложба за скулптура, СБ Художници, София 2017 – Най-добър дипломен проект във факултета по изящни изкуства, Национална художествена академия, София

Мартин Атанасов е визуален артист и изследовател, работещ в областта на визуалната антропология и куиър архивите. Неговата практика изследва куиър тялото и пресечните точки между поетичното и политическото.

Мила Панич (р. 1991 г.) е родена в Босна артистка и стендъп комик. Нейната артистична практика се намира в пресечната точка на визуалното изкуство и стендъп комедията. Полета, които рядко говорят едно с друго, се срещат в моята практика, показвайки, че критичността може да остане игрива и достъпна. От рисуване до стендъп комедия, Мила става известна със своя черен хумор и ироничен обрат, завладявайки публиката с острото си остроумие и безстрашен коментар. Шегувайки се срещу нормализирането на страха и насилието, Панич се опитва да освободи езика от индивидуалното отчаяние, че човек не може да промени света. Тази промяна се случва всеки път, когато тя се шегува и всеки път, когато публиката се смее в отговор.

Тя е съосновател на колектива и асоциацията Fully Funded Residencies.eV., която предоставя преглед на платените възможности за всички културни работници.

Последните й изложби са: 13-то Берлинско биенале за съвременно изкуство, Биенале на изкуството в Румъния, GMK (Загреб), eastcontemporary Gallery (Милано), Kuenstlerhaus Sootburn (Хамбург), POST (Арнхем), Autostrada Bienalle (Призрен) и др. Panic е носител на ZVONO YVVA от Босна и Херцеговина и носител на редица на стипендии като стипендията на NEUSTART Stiftung Kunstfond Bonn за 2023 г., стипендия за артисти на Braunschweig Projects 2022/23, , Künstlerhaus Lukas, Ahrenshoop, Residency Unlimited, Ню Йорк (САЩ) и др. Тя е базирана в Берлин, Германия.

Otucha е полска дума за акт на грижа между живи същества - да дадеш на някого otucha означава да повдигнеш духа му и да го обградиш с комфорт и насърчение.

Otucha Collective е базиран в Берлин вокален ансамбъл, чиято работа изследва феномена на човешкия глас и колективното пеене - техните овластяващи, трансформиращи и изграждащи общност качества.

Практиката на колектива се съсредоточава върху селските певчески традиции на така наречената Източна Европа - исторически вкоренени в грижите на общността и емоционалното изразяване - разширени чрез соматична практика, дълбоко слушане и експериментална работа с глас. Otucha Collective създава представления, публични интервенции, работилници и пространства, в които може да се изпита дълбока връзка чрез колективно звучене и слушане.

Otucha Collective в BUNA vol. 4 във Варна е въплътен от Агнешка Кухарска, Дорота Михалак, Юлия Легежинска, Ката Квятковска, Лиене Шилде, Мина Джорджевич.

Мина Минов (роден през 1982 г., София, България) живее и работи в София. Учи в Гимназията за изящни изкуства „Илия Петров” в София от 1996 до 2001 г., последвано от бакалавърска и магистърска степен по скулптура в Националната художествена академия, София от 2001 до 2007 г. През 2004 г. участва в програма Еразъм в HKU, Утрехт. Той завършва магистърска степен по живопис в Института Франк Мор в Гронинген от 2007 до 2009 г., включително семестър за обмен в колежа Хънтър, Ню Йорк, през 2008 г.

През 2011 г. Минов е художник-резидент в Арт резиденция Царино, България; в Работното пространство на Културния съвет на Долен Манхатън, Ню Йорк, от 2012 до 2013 г.; и в Marvin Gardens, Ridgewood, Queens, през 2016 г. Неговите самостоятелни изложби и проекти включват Resting Reliefs в Kunstruimte Wagemans, Beetsterzwaag и Exoticism в CBK, Groningen (2011); Над върха на Камен дел, сайт-специфичен пърформанс в София (2012); Pretty People at The Fridge, София (2014); I Flew, сайт-специфична инсталация и пърформанс в София (2015); American Elegance в Marvin Gardens, Ню Йорк (2016); Да почиваш в почивен ден в Галерия One Night Stand, София (2017); Minà Minov, онлайн видео шоу, представено от Marvin Gardens, Ню Йорк (2020); Юбилейна (предимно скулптурна) изложба в Гьоте-институт България, София (2023); и Life-Specific в Галерия +359, София (2026).

Груповите му изложби включват представяния в СГХГ, галерия Сариев, ICA–София, Contemporary Space във Варна, Galleria Alberta Pane във Венеция, Гьоте-институт България, NADA Ню Йорк, ZieherSmith в Ню Йорк и Биеналето на младите художници в Букурещ. През 2014 г. той курира Same Standing /166 в Kreuzberg Pavillon, Берлин, и Same Standing /183 в Geh8, Дрезден. Получава наградата на фондация "Св. Св. Кирил и Методий" през 2006 г., стипендията на Джордж Верберг през 2009 г. и наградата "Шпилман" през 2012 г., номиниран е за наградата БАЗА през 2011 г.

Михай Греку е роден в Румъния художник и режисьор, който живее в Париж. Работата му съчетава експериментално кино, анимация и нови технологии, за да изследва властта, паметта и изменените реалности. Завършва Le Fresnoy, а филмите му са показвани на големи фестивали като тези в Ротердам и Клермон-Феран и CPH:DOX.

Нено Белчев е роден през 1971 г. във Варна, България. Живее и работи във Варна. Завършил е стенопис в Националната художествена академия в София, България. Белчев работи като видео артист и режисьор, както и в областта на пърформанса, инсталацията, скулптурата, новите медии и независим куратор. Нено е участвал в широк спектър от самостоятелни и групови, национални и международни изложби. Той е направил един пълнометражен филм (2016), четири среднометражни документални филма и множество късометражни наративни филми и произведения на видео изкуството, които печелят награди, награди и номинации от международни видео и филмови фестивали в Италия, Малайзия, Индия, Румъния, Съединените щати, Русия, Холандия, Испания и Австрия, както и стипендии за артист в резиденция в Испания, Съединените щати (2), Русия, Китай, Япония, Франция (2), Португалия и България (2). Сред най-важните му международни участия са: EAT: Международна изложба, ESMoA (Музей на изкуствата El Segundo, Лос Анджелис, Калифорния, САЩ / февруари-май 2019 г.); INSOMNIA DYSLEXIA: 5-то международно биенале за късометражно видео, галерия P74, (Любляна, СЛОВЕНИЯ / октомври 2015 г.); EESA - Изложба: Между демокрациите 1989- 2014: Памет и възпоменание, (Йоханесбург, ЮЖНА АФРИКА / септември 2015 г.); MONTAG MODUS I в CHB (Collegium Hunuarium Berlin), (Берлин, Германия / май 2015 г.); XXVIIth CEC ARTSLINK FELLOWSHIP AWARD в KALA Art Institute (Бъркли, Калифорния, САЩ / 2014);XXVIIth CEC ARTSLINK FELLOWSHIP AWARD в KALA Art Institute (Бъркли, Калифорния, САЩ / 2014); IN-SONORA VIII: в Museo Nacional Centro de Arte REINA SOFIA (Мадрид, ИСПАНИЯ; 2014); ИЗТОК+ЕВРОПА: Изложба за източноевропейско съвременно изкуство в кметството на Хонг Конг (Хонг Конг, ХОНГ КОНГ / 2013); Самостоятелна изложба MAYATNIK (PENDULUM) в Национален център за съвременни изкуства (Санкт Петербург, РУСИЯ / 2011); SANCTIONED ARRAY – международна видео изложба в галерия White Box (Ню Йорк, САЩ / 2010); "COMMERCIAL" ART VIDEO – международна видео изложба в Apexart (Ню Йорк, САЩ / 2010); КАКВО ИСКАТЕ ЗА ТЯЛОТО СИ? Самостоятелна изложба по време на International Art Residency 2009 в OCAT, He Xiangning Art Museum (Шенжен, КИТАЙ / 2009); Wichita Falls Museum (Тексас, САЩ / 2009); DEPO Tutun Deposi (Истанбул, ТУРЦИЯ / 2009); Today Art Museum (Пекин, КИТАЙ / 2008); Moerenuma Koen Hidamari Museum (Сапоро, ЯПОНИЯ / 2007) и много други. Негови творби са притежание на He Xiangning Art Museum (Шенжен, Китай), SAMCA – Музей за съвременно изкуство София (София, България), ESMoA (El Segundo Museum of Art, Лос Анджелис, САЩ); Градска галерия Варна (Варна, България), частни колекции в САЩ, Холандия, Великобритания, Япония, Канада, Испания, Украйна и др. Нено Белчев е един от основателите на Международния фестивал за видео арт Видеохолика във Варна, България.

Никола Стоянов (р. 1994, Варна) е български визуален артист, теоретик и преводач, живеещ и работещ в София. Учи философия и социология в университета в Съсекс, Великобритания. Неговата артистична и теоретична практика се развива в пресечната точка на технологията, визуалната култура, критичната теория и съвременните начини на производство и разпространение на знания.

Работейки върху фотография, движещи се изображения, инсталации, архивни материали и мрежови медии, Стоянов изследва инфраструктурата, технологичното посредничество, пропагандата, параноята, конспиративните разкази и начините, по които техническите системи участват в оформянето на това, което става видимо, достоверно и познаваемо. Той се интересува особено от постсоциалистическите и постсъветските истории и от устойчивостта на техните образи, инфраструктури и разкази в настоящето.

Избрани изложби и презентации включват изложбата на номинираните за наградата БАЗА за съвременно изкуство в СГХГ (2026), където той представи Първите десет и Нещата, които видяхме заедно; Черен пазар в галерия ПУНТА, София (2026), с The Naphthalene Tapes; Нейните отровни двойници: Гледайте емисията си! в Гьоте-институт София (2025), с Дори троловете спят понякога; Пощенски картички и контрабанда в галерия Чарта и Пощенско пространство, София (2024) и ReBonkers, Варна (2023); Nature Morte в Гьоте-институт София (2023); и Latent Space в галерия Доза, София (2022).

Успоредно с художествената си практика, Стоянов публикува критични и теоретични статии за теория-фантастика, технологии, съвременна литература и визуална култура. Негови текстове са публикувани в Simulacrum: Journal for Art & Culture, Literary Newspaper и Studia Litteraria Serdicensia към Института за литература на Българската академия на науките. Неговото есе „Теоретични измислици и хиперверия: грубо въведение“ е публикувано през 2025 г.

През 2025 г. заедно с Христо Калоянов и Филип Стоилов основава Временно издателство. Издателството направи български издания на текстове от Игор Забел и Борис Гройс, като предстои и Хито Щайерл. От 2025 г. Стоянов работи и в областта на съвременния танц и пърформанс като драматург на Xx-63 на Неда Ружева и Trevoga Collective, представен в международен план в Холандия, България, Германия, Унгария и Словения. От 2026 г. е член на Съюза на българските художници, секция 13.

Ния Ценкова (1999) е мултидисциплинарен художник от София, България. След като завършва бакалавърска програма по изящни изкуства в Кралската академия по изкуствата в Хага (2022 г.), тя развива плавна практика, която се движи между рисуване, керамика, метални изделия и инсталация, специфична за обекта. Надграждайки класическото обучение, получено в Националната гимназия за изящни изкуства „Илия Петров” в София, Ценкова развива визуален език, който съчетава органичните качества на глината и съвременната естетика на металните конструкции. Израснала в семейство на консерватори и стенописци на църкви, тя се запознава с религиозното изкуство чрез пряк опит. От ранна възраст тя прекарва време на скеле в църкви, смесване на пигменти, рисуване на орнаменти и подпомагане на опазването на свещени изображения и архитектурна украса. Това продължаващо ангажиране с реставрационните практики продължава да дава информация както за нейния материален избор, така и за концептуалния й подход. Интуитивните процеси, използването на негативното пространство и сглобяването на отделни елементи в по-големи единици са централни за нейната методология. Нейните творби често възникват чрез експериментален диалог между материалите, където фрагментацията, балансът и пространствените отношения се превръщат в инструменти за конструиране на смисъл. Черпейки вдъхновение от икони, идоли, реликви и религиозно изкуство, Ценкова изследва как визуалните езици се предават, съхраняват и трансформират във времето. Тя се интересува особено от циркулацията на образи и символи и от начините, по които културното наследство се интерпретира непрекъснато в рамките на съвременното общество. Вместо да подхожда към историческите форми като към фиксирани артефакти, тя ги разглежда като живи структури, чиито значения се променят според контекста, възприятието и употребата. Чрез срещата между традиционното майсторство и съвременните артистични подходи, нейната практика изследва връзката между запазване и трансформация, поставяйки под въпрос как наследените естетически системи продължават да оформят колективната памет и съвременните начини на виждане. Като обединява материали и форми, свързани с различни времеви моменти, Ценкова създава творби, които отразяват устойчивостта на културните разкази и развиващата се релевантност на историческите образи в настоящето.

Оливер Мусовик (*1971, Скопие) е визуален артист, работещ в различни медии, предимно фотография и визуално разказване на истории. Неговата практика изследва пресечната точка на природата, градското пространство и социалната динамика, със специален фокус върху адаптацията и устойчивостта в преходни среди. Работата му извежда на преден план пейзажа като социално-екологична конструкция, оформена от хора и нечовеци, допринасяйки за диалозите относно екологичната устойчивост, устойчивостта и ролята на изкуството за насърчаване на критичното съзнание. Работата му е представяна в международен план, включително в SAM – Singapore Art Museum (2025), Музея за съвременно изкуство Скопие, +MSUM Metelkova Любляна (2021, 2018), Fridericianum Kassel (2003), Manifesta 4 (Франкфурт, 2002) и Истанбулското биенале (1999). Произведенията на Мусовик се съхраняват в обществени колекции като n.b.k. Берлин, MOCA Скопие, Fondazione Fotografia Modena и +MSUM Любляна. Участвал е и в програми за пребиваване в Европа, Азия и Съединените щати.

Бюрото за ботаническо съответствие (BoBC) е регулаторен орган, отговорен за наблюдението, класифицирането, отсъждането, пространственото управление, естетическата оценка и символичния надзор на живота на растенията в управлявани и неуправлявани среди. Неговите операции включват издаване на протоколи, регулаторни бележки и насоки за съответствие, свързани с идентичността, поведението, разположението и видимостта на вегетативния растеж. Бюрото не търси одобрение за дейността си. Компетентността му е поета, а процедурите по него продължават. (Източник: https://botanical-compliance.neocities.org/ )

Павел Браила (1971) е един от най-известните и широко признати художници с произход от Република Молдова, със силно и постоянно присъствие на международната сцена на съвременното изкуство. Неговата практика обхваща множество медии – филм, фотография, инсталация и пърформанс – и се отличава с особена чувствителност към социалната, културната и политическата динамика на Молдова и по-широкия регион. Браила трансформира внимателното наблюдение на ежедневната реалност в артистични форми, които разкриват парадокси, напрежение и абсурдни ситуации, често пренебрегвани от глобалния геополитически дискурс. Художникът е участвал два пъти в documenta (2002 и 2017) и е поканен на Manifesta 10 (2014), две от най-влиятелните платформи за съвременно изкуство в световен мащаб. През 2003 г. Phaidon го включва в CREAM 3, селекция от 100-те най-подходящи артисти в световен мащаб, което допълнително потвърждава международното значение на работата му. Браила е представял работата си в множество международни изложби, както самостоятелни, така и групови, във водещи институции като Neue Nationalgalerie (Берлин), Yvon Lambert (Париж), Museum Boijmans Van Beuningen (Ротердам), Tate Gallery (Лондра), Renaissance Society (Чикаго), Kiasma (Хелзинки), MIT LVAC Boston, Kölnischer Kunstverein, Moderna Museet (Стокхолм). Филмът му Definitively Unfinished получи голяма награда на Международния фестивал за късометражно кино в Оберхаузен (2009), а спектакълът Ink Ribbon Fingerprints беше отличен с наградата Celeste (2013). Неговата концепция за павилиона на Република Молдова на Expo Milano 2015 също беше номинирана за наградата Idea-Tops за най-добра обществена архитектура. Чрез работата си художникът кани публиката в пространство на културно наблюдение, където образи, жестове и привидно незначителни детайли разкриват сложни феномени, свързани с идентичността, паметта, мобилността и социалната трансформация. Павел Браила живее и работи в Кишинев и Берлин.

Павлос Йоанидес (р. 1995 г., Никозия, Кипър) е художник, базиран в Берлин. Рисуването остава в центъра на неговата практика, като се простира в инсталация, фотография и текст. Работата му изследва как пространствата се обитават, запомнят и споделят, често информирани от лична и колективна история, домашна среда и разделения пейзаж на Никозия.

Работейки предимно с въглен и памучно платно, заедно с открити предмети, текстил, стомана, фотографии и други материали, Йоанидес подхожда към рисунката като към нещо, което може да се премести отвъд повърхността и във физическото пространство. Неговите инсталации често вземат размерите си от съществуващи архитектури и се ангажират директно с тялото и неговото движение. Граници, стени, заслони, домашни пространства и начините, по които архитектурата може едновременно да защитава, разделя и ограничава, се повтарят в цялата му работа.

Друга важна отправна точка са личните и семейните истории. Снимки, предмети, материали, спомени и форми на знание, предавани между поколенията, се превръщат в начини за изследване на това как личните истории се пресичат с по-широките истории на местата, които той среща и работи в тях. Последните проекти включват също сътрудничество с членове на семейството му и материали, свързани с Кипър, включително дървени въглища, събрани от изгорели гори на острова.

Йоанидес е учил във Villa Arson в Ница, завършва магистърска степен по изящни изкуства през 2022 г. Неговата работа е представяна, наред с други, в NiMAC (Никозия), Zilberman (Берлин), AOA;87 (Берлин), Villa Arson (Ница) и POSTA Space (София). Скорошните резиденции включват Kultur Ensemble в Палермо и Iatrus Residency Program във Велико Търново, България.

Паулюс Шляупа (р. 1990 г., Вилнюс, Литва) притежава бакалавърска степен по живопис и магистърска степен по съвременна скулптура от Вилнюската академия на изкуствата, Вилнюс, Литва, магистърска степен по медийни изкуства от KASK и следдипломна резидентска програма HISK в Гент, Белгия. Удостоен е с голямата награда на ArtContest22, Брюксел, Белгия, главната награда на INPUT/OUTPUT 2023, Брюж, Белгия, и наградата на фестивала Simultan, Тимишоара, Румъния, през 2024 г. Паулюс беше художник-резидент във Foundation Fiminco 2024-2025, Париж, Франция. Избраните изложби ще включват лични изложби: Falling (2026), картинна галерия Каунас, Каунас, Литва; Winterteller (2025), Bogardenkapel, Брюж, Белгия; A Snowfall of Salt (2024), Centre Intermondes, Ла Рошел, Франция; After Nature (2024), Galerie Michèle Schoonjans, Брюксел; Нощна стража (2022), HuidenClub, Ротердам; Neon Poems (2021), Casinot XXH, Малмьо; и Dès Vu (2019), Мено Ниша, Вилнюс. Неговата работа също е част от множество групови изложби, включително „After Dusk“ (2026), Fundacion Andreani, Буенос Айрес, Аржентина; Deep Fields (2026), ЦЕНТЪР ВАЛОНИЯ-БРЮКСЕЛ, Париж, Франция; Magical Realism: Imagining Natural Dis/order (2025), ARGOS, Брюксел; Matrix-Ost (2025), Museum Kesselhaus Herzberge, Берлин; Habiter la faille (2025), Fondation Fiminco, Париж; И вятърът ще ни отнесе (2025), Музей на Стасис, Паневежис; както и GOING PLACES, MOVING THINGS (2024), Mipec Longbien, Ханой; KIN (2022), LT.art Виена. Негови творби са придобивани от частни колекционери в Литва, Берлин, Гент, Рим, Брюксел, Ротердам, Париж и Истанбул. Творбите на Паулюс са в колекциите на музеите M HKA, Антверпен, Mu.ZEE, Остенде, IKOB, Eupen и SMAK, Гент. Градската галерия на Вилнюс Мено Ниша, която представлява П. Шляупа, успешно излага негови творби на международни панаири на изкуството в Антверпен, Париж, Будапеща, Берлин, Кьолн и Копенхаген.

Пиа Пост (р. 1965 г., Германия) е визуален артист и интериорен архитект, базиран в Мадрид. Работейки със скулптура, инсталация и фотография, тя изследва как естествените форми носят знания и променят връзката ни с живия свят. Използвайки семена, кости, рибени кости и други пренебрегнати органични фрагменти, Пост изолира и подрежда материали, разкривайки техните присъщи структури, красота и взаимосвързаност. Нейната практика изследва крехкостта и силата, индивидуалността и взаимозависимостта, паметта и трансформацията. Обучена в производството на мебели и интериорна архитектура, тя внася прецизно разбиране на материала, структурата, мащаба и пространството в работата си. Тя е член на La Tercera Nave от 2024 г.

Д-р изк. Правдолюб Иванов

Род. 1964 в гр. Пловдив

От 1996 г. до 2018 г. асистент на проф. Андрей Даниел в НХА, специалност “Живопис”. От 2019 до 2025 г. асистент в катедра “Психология на изкуството, художествено образование и общообразователни дисциплини”, НХА, при д-р изк. проф. Петер Цанев, където водих Арт студио на магистърската програма и Спец. курс по съвременно изкуство “Актуални визуални практики” на спец Живопис, 4 курс, както и “Аудио-визуални средства” на 2 к спец. Живопис във НХА - филиал Бургас.

Научна степен и година на получаване: Доктор на изкуствата, дисертация №1634/ 14.12. 2015 “Сайт-спесифик арт. Мястото и неговото произведение. Дали да преместиш работа означава да я разрушиш” Гост-лектор: 2018, Презентация на международна конференция “L’image sans qualités", организирана от Висше училище за изкуства и дизайн, Хавр-Руан, Франция, и включен в последвалото научно издание: https://esadhar.fr/sites/default/files/documents/final_colloque_depliant.pdf

2021, Университет “Otto-Friedrich”, департамент Didaktik der Kunst, гр. Бамберг, Германия. https://www.uni-bamberg.de/diversity/diversity-forschung/internationale-diversity-gastprofessuren/ Учебно-методична дейност: Асистент в спец. Живопис. Лекции за съвременно изкуство и актуални визуални практики, пробеми на аудио-визуалните средства, практически занимания, поставяне на теми и задачи и конферанси на изпълнението им. Консултации и практическа помощ на дипломници за защити на бакалаври и магистри.

Включен в Арт книги и научни публикации през последните 6 години: KUNZL, Julia, VIELI, Johanna, 2023, Im Sturz durch Raum und Zeit, 40 Jahre Stiftung BINZ39, Издателство: Sheidegger & Spiess AG, Цюрих, ISBN: 978-3-03942-170-1 стр. 191-192, Кутия за банери, 1995 г

Д-р FÖRG, Bernhard G., WASSIBAUER, Rüdiger, W.A.R. 2022 г., Проект на Антони Райжеков Отпечатано от Amazon Fulfilment, Wrozlav, Полша, ISBN: 978-3-9504841-4-4 стр. 133-134

Редактирано от РОЛОН, Карлос, ПЕТЕРСЪН, Дан, ДЕНИС, Джон, 2020 г. Common Practice, 2020, Издателство SKIRA, ISBN: 978-88-572-4397-9 стр. 127, Правдолюб Иванов, Rise to Score, 2011

Klimczak, Anna, 2020, Когато една стара концепция се завърти, с други думи, шокът от реалността. UMÁTICA. Revista sobre Creación y Analisis de la Imagen, 3, Umática. 2020 г.; 3:191-218 стр. 212-213

БРАТОЕВА-ДАРАКЧИЕВА, Ингеборг, ГЕНОВА, Ирина, ЛЕВИ, Клер, СПАСОВА-ДИКОВА, Йоанна, СТОЙКОВА-ДОНЧЕВА, Теодора, ТАШЕВА, Стела, ТРАЙКОВА, Елка, 2019, БЪЛГАРИЯ 20-ТИ ВЕК В ИЗКУСТВОТО И КУЛТУРАТА, Българска академия на науките, Институт за изкуствознание, стр. 551, 559, 560, 563 ISBN 978-954-8594-77-6 ГОЛЕШЕВСКА, Нора, 2020, Въведение в българското съвременно изкуство (1982-2015) /рецензия/ Art Margins Online, публикувано на 06.07.2020 г., стр.4 ВЛАДОВА, Таня, ХЮРАР, Колет, L’Image Sans Quallités, 2019 Издател ESADHAR и Художествената академия, Руан, Франция стр. 166-184, текст и изображения ЦАНЕВ, Петър, ПАМУКЧИЕВ, Станислав, ВАСИЛЕВ, Кирил, 2019, „Спорът за връзката”, Съвременна българска живопис и скулптура, СБХ и Издателство CIELA, с. 102, ISBN 978-954-28-2859-4 Произведения на Правдолюб Иванов включване в български и чуждестранни дисертации през последните 6 г.:

ПИЦИАВА, Еви - Мария, 2019, Музеи, разнообразие и социални нужди: Съвременни изложбени практики и социални борби, Университет на Егейско море, Гърция, (теза), стр. 187

ИВАНОВ, Стефан, “Скулптура на готовите форми. Редимейд, асамблаж, намерен обект, отливка от натура, както и нови технологични подходи в скулптурата на ХХ век.” От стр. 74 до стр.87 вкл.

Участие в международни биналета: Manifesta 14, Прищина, (2022); 5 Mediale, Международно биенале, Познан, Полша (2016); 52ро Венецианско биенале (2007); 4то Берлинско биенале (2006); 14то биенале Сидни, Австралия (2004); 3та Манифеста, Любляна, Словения (2000); 4то Истанбулско биенале (1995).

Кураторски проекти на Правдолюб Иванов: “Оставете ги да рисуват-III”, 2021, групова изложба, Галерия Сариева, Пловдив, съвместно с Веселина Сариева “Нов Пловдивски Реализъм”, Част от Проект 3х5х7, 2022, групова изложба, Галерия Шипка 6 “Два стола”, самостоятелна изложба на Никос Хараламбидес (Гърция), 2021, Галерия ИСИ-София. Кураторски проект съвместно с Красимир Терзиев, “Как да станеш най-добрият художник на света”, 2021 самостоятелна изложба на Мич Брезунек (Франция / България), Галерия ИСИ-София Резиденции: 2007 – Artist to Artist, Нюкасъл, Англия, Visiting Arts, Инициатива на Henry Moore Foundation – Artist talk in WorkPlace Gallery, Нюкасъл, Англия 2000 – Cite Internationale des Arts, Париж, Франция 1999 – Open Air Museum Drecht Banks Sculpture Park, Холандия 1998 – ArtsLink, стипендия, Longwood Arts Project, New Йорк, САЩ 1996 - Стипендия KulturKontakt, Хорн, Австрия 1994/95 - Стипендия на Фондация ARTEST / BINZ’39, Цюрих, Швейцария

Производства в публични колекции: Centre Pompidou, Париж; Национална галерия, София; Neues Museum, Нюрнберг; Музей ARTER, Истанбул; Музей Арсенал, Бялисток; EIBank, Люксембург; Contact-Collection, Австрия; Art Collection Telekom, Германия; Art Collection Deutsche Bank; Колекция Ален Серве, Брюксел; Градска галерия, София.

Селектирани самостоятелни изложби: 2026 - Орнаменти на болката, галерия Куб, РЦСИ Топлоцентрала, София, куратор Владия Михайлова 2025 - Мечта за превозни средства и други мечти, Галерия Block Edition, куратори Анна и Рене Блок 2024 - Истината за Истината, Галерия Сариева-ДОТ, София, куратор Веселина Сариева 2023 - Не знам за какво говорите, Галерия Сариева, Пловдив, куратор Веселина Сариева 2019 - Животът на другите е някак си по-лесен, 2019, Музей за съвременно изкуство- Арсенал, Бялисток, Полша. Куратор Моника Шефчик - Роботите не се изпотяват, Галерия Сариева, Пловдив, куратор Веселина Сариева 2017 - Небрежни инциденти на нивото на очите, галерия Le Guern, Варшава, куратор М. Jachula 2016 - От грешната страна, Sariev Contemporary, Пловдив 2014 - Просто още един скучен ден, галерия Le Guern, Варшава - Камара на несигурността, галерия Krinzinger Parterre, Виена - Fragments of Demand, галерия Alberta Pane, Париж 2013 - What you See, галерия Sariev Contemporary, Пловдив, (Куратор Даниела Радева) 2011 - Polprawda (Полуистина), галерия Le Guern, Варшава, Полша, (куратор Камил Юлиан) 2010 - Творби, нетворби и илюзии, галерия Сариев, Пловдив 2008 - Мисли в мислите - двойна изложба с Алек Финли, галерия ARC Projects, София 2007 - Double Trouble - двойна изложба с Вальо Ченков, галерия Steinle, Мюнхен, Германия 200 - Песимизъм No More, Musee des Beaux Arts, La Chaux-de-Fonds, Швейцария

Селектирани участия в групови изложби в България и чужбина: 2025 Частица от река, Есенни изложби Пловдив-2025, куратор Весела Ножарова, (каталог) Изплуване, Художествена галерия Казанлък, куратор Мария Василева

2024 Walk This Way, Kunstmuseum Ravensburg, Германия, куратор: Kristina Gross Dog Days, Галерия Структура, София, Куратор Марина Славова, (каталог) The View at the Loft, Brussels – exhibition space of the Servais Family Collection, куратор: Nicolaus Schafhausen Sounds Like a Whisper, Софийска градска галерия, куратори: Галина Димитрова-Димовa и Ариел Райхман United in Art, Center for Contemporary Art "Elektrownia", Radom, Poland, куратор Paweł Witkowski, (каталог) “По-добрата част от нас”, Галерия Структура, София, куратор: Мария Василева, (каталог) “Преносим Музей за Непокорно Изкуство”, Галерия Структура, куратор: Антони Райжеков (каталог) “Тухлата”, Галерия СБХ “Райко Алексиев”, куратор: Фондация “Процес-Пространство”, (каталог)

2023 “Отвъд всякакъв разум. В огледалото на сюррелаистичните времена”, Галерия Структура, Куратор: Грегор Янсен, (каталог)

2022 г Не сънувай сънища. Избор от художествената колекция Telekom и две произведения по поръчка, Музей на модерното изкуство MG+MSUM, Любляна, Словения, куратори: Натали Хойос, Райналд Шумахер Саморазправяне (Триумф на емпатията), артистична намеса, Манифеста 14, ICA-Sofia и приятели, Университетът в Прищина, Галерия на Факултета по изкуствата, Косово, (каталог) Double UP!, Kunst und Design mit neuen Perspektiven, Neues Museum, Нюрнберг, Германия куратор: Томас Хайдън ThisPlay, Музей за съвременно изкуство АРТЕР, Истанбул, Турция, куратор: Emre Baykal Искри на въображението: На честотите на Бойс, Национална галерия, Квадрат-500, София Куратор: Вера Млечевска Rattling the Fences, Gallery Belleparais, Мюнхен, Германия, куратор: Вальо Ченков Време е да се говори за много неща…, Арт Колекция Телеком, Национална галерия-Дворецът, София, Куратори: Боряна Вълчанова и Мартина Йорданова Принадлежност, Изкуство от колекция EIB-Люксембург, The Hunt Museum, Люмерик, Ирландия курато: Делфин Мънро, (каталог)

2021 г Porosity Playground, 2021, Kunstraum Kesselhaus, Бамберг, Германия, куратор: Notburga Karl Brittle Power, 2021, Kunsthal 44, Мьон, Дания, куратор: Рене Блок See Me Moving Placeless, Изложба с произведения на изкуството от Art Collection Telekom, Музей за съвременно изкуство Скопие, Скопие, Северна Македония куратори: Мира Гакина и Йованка Попова. Смесена зона. Dialoge Zwischen Kunst Und Design, Neues Museum – Staatliches Museum für Kunst und Design в Нюрнберг, Германия, куратор Томас Хайден

2020 г 25 години и 5 по-късно, ИСИ-София, Ретроспектива, Национална галерия, Дворецът куратори: ИСИ-София и Мартина Йорданова Да запазим баланса, произведения от художествената колекция Телеком, Музей за съвр. изкуство-Лудвиг, Будапеща, куратори: Krisztina Szipőcs, Nathalie Hoyos и Rainald Schumacher на юг! Да вървим на юг!, Художествена галерия Надежда Петрович, Чачак, Сърбия, куратор: Сарита Вуйкович, (каталог) Дунав - хора, съкровища и култури, Renaissanceschloss Schallaburg, куратор: Мартина Афенцелер, (каталог) След PASOLINI – днешни визии. “Баня Старинна”, Пловдив, България куратори: Бетиан Щайнбруге и Бенжамин Фелман, (каталог) 2019 г “Спорът за реалността, Съвременна българска живопис и скулптура”, Галерия СБХ, Шипка 6, куратори: Петър Цанев, Станислав Памукчиев (каталог) Галерия Арсенал – Нови придобивки, Музей за съвременно изкуство – Галерия Арсенал, Бялисток, Полша, куратор: Моника Шевчик Open Art Files: Бележки и бележки под линия, Галерия Капана, Пловдив куратор Вера Млечевска, (каталог) Sequence Festival, Рейкявик, Исландия, в секцията курурана от Oliver Basciano

2018 г Møenlight Sonata – A Homage to the starry sky of Møn, Kunstahll 44 Мьон, Дания, куратор Рене Блок On a Clear Day You Can See Forever, галерия Гьоте институт, Софи, куратор Каролина Лио Metaphorai, 24th Week of Contemporary Art, Център за съвременно изкуство, Баня Старинна, Пловдив, куратори: Катя Ангелова и Алесандра Погианти Arte e Umanità: Immagine Migrante, Spazio Elle, Piazza G. Pedrazzini 12, Локарно, Швейцария куратори: Надя Бенсбих, Рикардо Лиси, Марко Щофел Confusion, Temple Contemporary gallery, Tyler School of Art, Temple University, Филаделфия, САЩ I am the Mouth, творби на художници от Централна и Източна Европа от Art Collection Telekom, Музей за съвременно изкуство, Загреб, Хърватска, куратори: Натали Хойос, Радмила Ива Янкович и Райналд Шумахер

2017 г Симптомите на обществото, Музей на изкуствата Zhejiang, Ханджоу, Китай, куратор Аленка Грегорич Półprawda | Half–Truth, творби на съвременни художници от Централна и Източна Европа от Art Collection Telekom, Museum of Sculpture – Królikarnia Palace, Варшава, Полша, куратори: Rainald Schumacher и Nathalie Hoyos Scharstellen_1, ROTOR-Център за съвременно изкуство, Грац, Австрия, куратори: Антон Ледерер и Маргарете Маковец Симптомите на обществото, Музей на изкуствата Гуангдонг, Гуанджоу, Китай, групова изложба, организирана от Градска художествена галерия, Любляна, куратор Аленка Грегорич La Terra Inquieta / Неспокойната Земя, Организирано от Fondazione Nicola Trussardi и Fondazione Triennale di Milano, куратор Massimiliano Gioni 14 х 14 – Изследване на Дунавския регион. – Индивидуални изгледи. – Фотографски позиции, Photon – Център за съвременна фотография, Любляна, Словения, куратор: Regina Hellwig – Schmid

2016 г 5 Biennale Mediations – FUNDAMENTAL, Познан, Полша, Куратори: Drorit Gur Arie; Андреа Хилгер; Харо Шмид; Томаш Вендланд, куратори: Мириам Сьовия Кямби; Валентина Джоя Леви; Риса Такита; Юрай Чарни NEWROPE, Галерия Нитра, Нитра, Словакия, Куратор Омар Мирза Art & Foot, La Chapelle art contemporain, Clairefontaine-en-Yvelines, Франция, Куратори: Marion & Baudoin Lebon Интериор, Галерия Le Guern, Варшава, Куратор: Михал Ячула Пътуващите. Пътуване и миграция в новото изкуство от Централна и Източна Европа, Zachęta-Национална художествена галерия, Варшава Куратор: Magdalena Moskalewicz, сътрудничество от страна на Zachęta: Magdalena Komornicka (каталог) Магията и силата на магическите килими и дронове, Марта Херфорд (Gehry Galleries), Херфорд, Германия, куратор Даян Хенеберт и Кристоф Досон (каталог) Спомнете си Lidice Städtische Galerie Nordhorn, Германия, куратор Рене Блок Формата на времето – бъдещето на носталгията. Произведения от Art Collection Telekom, Национален музей за съвременно изкуство (MNAC), Букурещ, Румъния. Куратор на Адриана Опреа от NAC, в сътрудничество с кураторите на Art Collection Telekom, куратори: Натали Хойос и Райналд Шумахер,

Самостоятелни изложби за работата му, сред които Martin-Gropius-Bau, Берлин (2025); LUMA Арл, Арл (2024; 2018); MoMA PS1, Ню Йорк (2024); STPI Сингапур (2023); Хаус дер Кунст, Мюнхен (2023); CC Strombeek, Strombeek (2022); Museum Dhondt Dhaenens, Deurle (2022); Hirshhorn Museum and Sculpture Garden, Washington D.C. (2019); Музей Гленстоун, Потомак (2019); Национална галерия, Сингапур (2018); Creative Time, Ню Йорк (2018); Stedelijk Museum, Амстердам (2016); Tate Modern, Лондон (2013); Kunsthalle Bielefeld (2010); Fridericianum, Касел (2009); Центърът за рисуване, Ню Йорк (2008); Musée d'Art Moderne de Paris, Париж (2005); Галерия Serpentine South, Лондон (2005); Museum Boijmans van Beuningen, Ротердам (2004); Музей на изкуството на окръг Лос Анджелис, Лос Анджелис (1999); Филаделфийски музей на изкуствата, Филаделфия (1998); Музей на модерното изкуство, Ню Йорк (1997); Museo Nacional Centro de Arte Reina Sofia, Мадрид (1994).

Колективни изложби в следните институции: MAXXI, Рим (2019); Traversées, Поатие (2019); Вила Медичи, Рим (2018); Walker Art Center, Минеаполис (2017); Stedelijk Museum, Амстердам (2016); Museo Jumex, Мексико (2015); Музей на съвременното изкуство Гараж, Москва (2015); Tate Modern, Лондон (2013); ) Musée national d'Art moderne, Centre Georges Pompidou, Париж (2012); Centro de Arte Contemporáneo de Málaga, Малага (2009); Музей Соломон Р. Гугенхайм, Ню Йорк (2008; 2005); Биенале на Сао Пауло, Сао Пауло (2006); Биенале на Уитни, Ню Йорк (2005; 1995); Венецианско биенале, Венеция (1993; 1999; 2015); Ливърпулско биенале, Ливърпул (2004; 2002); Museum Boijmans van Beuningen, Ротердам (2004); City Opera Gallery, Токио (2002); Портикус, Франкфурт (2001); Kunstverein, Волфсбург (2000).

Роуз Б. Симпсън (родена, живее и работи в Санта Клара Пуебло, Ню Мексико) е художничка, работеща със смесени техники, чиято работа изследва въздействието, както емоционално, така и екзистенциално, от живота в постмодерния и постколониален свят. Израснала в многопоколенческа, матрилинейна линия на художници, работещи с глина, нейната практика е информирана от местната традиция.

Андрогинните глинени фигури, украсени с намерени и произведени предмети, често са в основата на практиката на Симпсън. Творбите са размишления върху семейството, пола, маргиналността, както и ефектите, които тези аспекти имат върху разбирането за себе си. Докато изборът да се работи с глина е връзка със семейните връзки, наследственият характер на материала също допринася за представените концепции. Точно както индивидите се оформят от памет и опит, предметите, направени от глина, се превръщат в запис на процеса, който ги е оформил. Получените парчета са едновременно мощни и уязвими и предлагат интимни записи на самоизследване.

Симпсън има бакалавърска степен от Института за изкуство на американските индианци, магистърска степен от училището по дизайн в Роуд Айлънд и магистърска степен по творческо писане от Института за изкуства на американските индианци. Имала е скорошни самостоятелни изложби в Музея на де Йънг (Сан Франциско, Калифорния), Музея на модерното изкуство в Сан Франциско (Сан Франциско, Калифорния), Музея на модерното изкуство (Ню Йорк, Ню Йорк), Музея на изкуствата в Кливланд (Кливланд, Охайо), Музея на изкуствата Нортън (Уест Палм Бийч, Флорида), Работилницата и музея на тъканите (Филаделфия, Пенсилвания), ICA Бостън (Бостън, Масачузетс), Музея Wheelwright (Санта Фе, NM), Музеят на изкуствата в Невада (Рино, Невада) и Музеят на изкуствата SCAD (Савана, Джорджия). Музейните колекции включват Музея на изкуствата в Денвър, ICA Бостън, Музея на изкуствата Метрополитън, Музея на съвременното изкуство в Чикаго, Музея на изящните изкуства в Бостън, Музея на изкуствата в Невада, Музея на изкуствата в колежа Помона, Музея на изкуствата в Портланд, Музея на изкуствата в Принстънския университет и Музея на модерното изкуство в Сан Франциско.

Аз съм фотограф и когато съм с фотоапарата си, виждам снимките си в детайли, като сцена, цвят и аранжировка! Наслаждавам се на заснемането на сцени от нощни клубове, улични истории и морски цветове през различните сезони.

Сам Дюран е северноамерикански художник, чиято интердисциплинарна работа засяга различни социални, политически и културни въпроси. Израствайки близо до Бостън, Масачузетс през 70-те години на миналия век, той преживява радикалната педагогика на A.S. Нийл, Мария Монтесори, Джон Холт, антивоенни демонстрации и десегрегация на системата на държавните училища. Излагането на образователна култура, наблягаща на демократичните идеали, расовото равенство и социалната справедливост, създава основата за артистичната перспектива на Дюрант. Често възприемайки забравени събития от миналото, творбите му правят връзки с настоящи и текущи социални и културни проблеми. Интересът на Дюрант към паметниците и мемориалите започва с Предложение за паметник в Altamont Raceway (1999), продължава по-специално с Предложение за транспониране на паметник на бели и индиански мъртви (2005), което реконтекстуализира паметниците на жертвите на завладяването на Северна Америка, и Предложение за обществен фонтан (2015), мраморна творба, изобразяваща анархистка статуя, взривена от полицейска вода канон. По-ранни творби разкриват разнообразни теми като репресивната енергия на модернизма, стремежа към смъртта под поп музиката от 60-те и 70-те години на миналия век и теориите за ентропията на художника Робърт Смитсън. По-нова работа обхваща италианския анархизъм, картографски истории на капитализма, жестове на ежедневен отказ и деколонизиращо пренареждане на сюрреализма чрез включване на художници и писатели от бившия френски колониален свят, като Еме Сезар и Джойс Мансур.

Методологията на Дюрант е базирана на изследвания, но с акцент върху социалната ангажираност, често работеща с общности и групи в съвместни и перформативни формации. Той е реализирал големи проекти за обществено изкуство с участие, Labyrinth (2015) във Филаделфия, който се занимава с масовото лишаване от свобода и The Meeting House (2016) в Конкорд, Масачузетс, който разглежда темата за расата в колониалната и съвременна Нова Англия. Последната му публична творба Untitled (дрон) беше втората поръчка за High Line Plinth в Ню Йорк. Той повдигна въпросите за войната с дронове и наблюдението в американското общество. През последните години Дюрант направи няколко проекта за движението на необвързаните - започнало през 1961 г. - неосъществена идея, която крие потенциал за поляризираното настояще и необходимостта от глобално сътрудничество за справяне с предизвикателства като изменението на климата и миграцията. Творбата „Предложение за паметници на необвързаните, свободно движение“ (2020) беше показана в Дания и Белгия, а „Предложения за паметници към колекцията на необвързаните“, парк Петрович, Подгорица (2024 г.), показана в Подгорица, Черна гора и Любяна, Словения, и ще включва курирана селекция от колекцията на Музея на необвързаното изкуство.

През 2007 г. Дюрант състави и редактира монографията Черната пантера: Революционното изкуство на Емори Дъглас (Rizzoli Intl.) и курира изложбата със същото име в MOCA, Лос Анджелис и Новия музей, Ню Йорк. Интервютата и писането на Дюрант са включени в публикации като Mousse, Artforum и Flash Art, той е допринесъл с каталожни есета за Marcos Ramirez ERRE (Instituto Nacional de Belles Artes, Mexico D.F. 2011), Siah Armajani: Follow the Line (Walker Art Center, MN. 2018) и Hans Haacke: All Connected (Нов музей, Ню Йорк). 2019). От 2005 г. до 2010 г. той е член на колектива Transforma Projects, инициатива за масово културно възстановяване в Ню Орлиънс. През 2012/13 г. Дюрант беше художник в резиденция в музея Гети в Лос Анджелис, където си сътрудничи с отдела по образование, за да създаде дискурсивен проект за социални медии, наречен Какво #е музей? . Работата на Дюрант е била включена в множество международни изложби, включително Documenta 13, триеналето в Йокохама, биеналето във Венеция, Сидни, Бусан, Ливърпул, Панама и биеналето на Уитни.  Негови творби могат да бъдат намерени в много публични колекции, включително Walker Art Center, Fonds National d’Art Contemporain, Париж, Франция, UCLA Hammer Museum, Лос Анджелис, Калифорния, Музей на модерното изкуство, Ню Йорк, Ню Йорк, Музеят за съвременно изкуство, Лос Анджелис, Калифорния, Project Row Houses, Хюстън, Тексас, Stedelijk Museum voor Actuele Kunst, Гент, Белгия, Tate Modern, Лондон, Англия. Дюрант е базиран в Берлин и е професор в Staatliche Akademie der Bildenden Künste в Щутгарт.

Себастиен Шнидер (р. 1990 г., Женева) е художник-изследовател, живеещ и работещ между Лион, Басекур и Женева. Обучен по фотография в CEPV във Веве и след това по керамичен дизайн в Училището по приложни изкуства в Женева, той продължава обучението си по визуални изкуства във Вила Арсон в Ница, където получава бакалавърска степен, а след това и магистърска степен през 2023 г. В момента той е изследовател в звеното ACTH в ENSBA Лион.

Неговата работа разглежда материалните и символични рамки, които организират нашата среда, не за да предложи просто четене на тях, а за да разкрие техните напрежения и противоречия. Чрез обекти, които той отклонява или прекомпозира, той поставя под въпрос логиката на използване, механизмите на контрол и имплицитните разкази, които оформят ежедневните ни жестове. Всяка скулптура, всяка заснета последователност се превръща в инструмент за изместване, средство да направим видимо това, което в нашите пространства се представя като неутрално, но всъщност е политическо.

Наблюдавайки архитектури на чакащи, индустриални инфраструктури или градски диспозитиви, той изважда наяве начините, по които тези системи ръководят нашето поведение и организират връзката ни със света. Неговият подход, информиран от полеви изследвания и сътрудничество със социалните науки, не търси ефект, а разбиране: разбиране как действа даден обект, как едно пространство се налага, как фикцията организира реалността. По този начин неговите произведения функционират като материализирани хипотези, възможни сценарии, които ни позволяват да мислим за околната среда по различен начин. Те отварят пространства за дискусия и проекция, където всеки човек може да преосмисли това, което е изглеждало очевидно от само себе си. В това изместване работата му ни напомня, че формите никога не са невинни и че поставянето им под въпрос винаги означава поставяне под съмнение на свой ред в структурите, които ни заобикалят.

Селма Селман (р. 1991) е визуална и пърформанс артистка от Босна и Херцеговина от ромски произход. Нейната мултидисциплинарна практика включва пърформанс, видео, рисуване и инсталация, често вкоренени в автобиографични разкази, които се изправят срещу социалната несправедливост, насилието, основано на пола, и системната дискриминация. Нейни творби са излагани на documenta fifteen, Венецианското биенале, Биеналето на Autostrada, Manifesta 14, Gropius Bau, Stedelijk Museum, Schirn Kunsthalle, MoMA PS1, Истанбулско биенале. Селман е и основател на фондацията Get the Heck to School, която подкрепя ромски момичета, изправени пред бедност и маргинализация.

Стефан Лой е визуален артист и режисьор, роден през 1989 г. в Дине-ле-Бен, Франция. В момента живее в Марсилия. Възпитаник на училището за изящни изкуства Cergy и притежател на DSRA (Advanced Diploma in Art Research), Стефан Лой е излагал своите творби и прожектира свои филми на множество места и фестивали в цяла Европа.

Работата му се съсредоточава върху понятията асемблиране, колаж и монтаж. Мнемоничният подход на Варбург и техниката на рязане играят основна роля в работата му. Тези влияния му позволяват да създава нови перспективи, като предизвиква установените възприятия.

Този подход, основан на слушане и сетивно потапяне, съчетан с формални асоциации, му позволява да даде глас на маргинализирани гласове, които остават нечути в традиционните медии и основното културно производство, което има тенденция да работи в рамките на екстрактивна рамка.

Стилиана Алексиева е български мултидисциплинарен художник. През последните 20 години тя е излагала в международен план, включително четири пъти в лятната изложба на Кралската академия по изкуствата, както и на големи панаири на изкуството в Ню Йорк, Сингапур, Хонг Конг, Торонто, Истанбул, Сан Франциско, Палм Бийч, Сиатъл и Чикаго. Родена в артистично семейство, Алексиева се запознава с изкуството от ранна възраст чрез баща си, българския художник и скулптор Йордан Алексиев. Израстването около неговото студио и скулптурна практика й дава ранно разбиране на материалите, формата и процеса на правене на изкуство, което продължава да информира нейния мултидисциплинарен подход днес. Сред нейните колекционери са кралското семейство на Катар, колекцията на яхтите Ritz-Carlton, щабът на Формула 1 и водещи частни колекционери по целия свят. Практиката на Алексиева обхваща няколко взаимосвързани области: публична арт скулптура, алуминиеви морски пейзажи, скулптури на книги и произведения от бронз. Всеки изследва връзката между форма, материал и възприятие, изследвайки как един обект се преживява чрез пространство, светлина и движение. Надграждайки тази обширна изложбена история, Алексиева разширява практиката си в широкомащабни скулптури за обществено пространство.

Потопени в множество източни и западни културни препратки, вариращи от история на изкуството и театър до кино, музика и философия, произведенията на Хо Цу Ниен съчетават мит и история, за да генерират нови начини за разбиране на историята, нейното писане и нейното предаване. Централна грижа на неговата практика е множеството културни идентичности в Югоизточна Азия - регион, който е толкова разнообразен в своите езици, религии, култури и истории, че не може да бъде сведен до каквато и да е отделна географска, политическа или историческа рамка.

През последните години той все повече включва алгоритмични системи, изкуствен интелект и изчислителни процеси в реално време в своята практика, въвеждайки тези технологии в диалог с недовършени исторически въпроси - особено тези, засягащи колониализма, паметта и властта. Чрез ангажиране на тяхната отличителна логика на последователност, асоцииране и генериране, неговите творби изследват възникващи онтологии на създаване на изображения, в които изображенията вече не са фиксирани представяния на миналото, а динамични процеси на връзка и трансформация. Така технологията се превръща не просто в средство за преразглеждане на историята, а в средство за преконфигуриране на условията, чрез които историята може да бъде възприемана, разказана и въобразена.

Избрани самостоятелни изложби в: BOZAR, Белгия (2026); Hamburger Kunsthalle, Германия (2025); LUMA Арл, Франция (2025); Мудам Люксембург (2025); Hessel Museum of Art, Ню Йорк, САЩ (2024); Art Sonje Center, Южна Корея (2024); Музей за съвременно изкуство Токио, Япония (2024); Музей на изкуствата в Сингапур (2023); Hammer Museum, Лос Анджелис, САЩ (2022); Общински музей на изкуството Toyota, Япония (2021 г.); Център за изкуства и медии Yamaguchi [YCAM], Япония (2021); Edith-Russ-Haus за медийно изкуство, Германия (2019); Kunstverein в Хамбург, Германия (2018); Asia Art Archive, Хонконг (2017); Гугенхайм Билбао, Испания (2015); Mori Art Museum, Япония (2012); Подстанцията, Сингапур (2003). Той представлява Сингапур на 54-то Венецианско биенале през 2011 г.

Скорошни групови изложби включват Shéhérazade, през нощта, в Palais de Tokyo, Париж (2022), Rubiyat, в Mathaf, Катар (2022); Nation, Narration, Narcosis: Collecting Entanglements and Embodied Histories, в Hamburger Bahnhof - Museum für Gegenwart – Берлин, Германия (2021) Триеналето Aichi (2019); 12-то биенале в Куанджу (2018); 2 или 3 тигъра в Haus der Kulturen der Welt, Берлин (2017), 10-то Шанхайско биенале (2014); второто биенале на Кочи-Музирис (2014). Театралните му произведения са представяни на фестивали като TPAM (Йокохама, Япония, 2021, 2019, 2018); The Holland Festival (Амстердам, 2020, 2018); Wiener Festwochen (2020, 2014); Theater der Welt (2010); KunstenFestivaldesArts (2006, 2008, 2018). Негови филми са представяни в Берлин (2015); Сънданс (2012); Филмови фестивали в Кан (2009) и Венеция (2009). Заедно с тайванския художник Hsu Chia-wei, той също е съкуратор на „The Strangers from Beyond the Mountain and the Sea“, 7-то биенале на азиатското изкуство, в Националния тайвански музей за изящни изкуства. Някои от филмовите фестивали, които са представяли работата му, включват 41-вият режисьорски петнайсет, Международен филмов фестивал в Кан (Франция, 2009), 66-ти Международен филмов фестивал във Венеция (Италия, 2009), 39-ти Международен филмов фестивал в Ротердам (Холандия, 2009), 14-ти Международен филмов фестивал в Пусан (Южна Корея, 2009), 44-ти Международен филмов фестивал в Карлови Вари, 64-ти Международен филмов фестивал в Локарно (Швейцария, 2011), 42-ри Международен филмов фестивал в Ротердам (Холандия, 2012), Сънданс филмов фестивал (САЩ, 2012).

Хо беше обявен за медалист за утвърден артист на наградите Art Basel през 2025 г., получи наградата CHANEL Next през 2024 г. и ще получи голямата награда на наградата Fukuoka през 2026 г. Той беше назначен за артистичен директор на 16-тото биенале Gwangju, което ще бъде открито през септември 2026 г.

Center for Peripheries е колектив, работещ в пресечната точка на социалните изследвания и пространственото изкуство. Основан е от трима художници, които произхождат от различни периферии на Европа (Близкия изток, Кавказ, Балканите), но живеят и си сътрудничат в Берлин – един от най-значимите центрове в Европа и (статистически) най-населеният град в ЕС – който през най-новата история е въплъщавал диалектиката на Изтока и Запада. С цел да изследва отношенията на властта и механизмите на конструиране на другостта в и отвъд далечните краища на тази диалектика, Center for Peripheries работи чрез интервенции, тематични около различни понятия за ежедневния живот, като ги разширява в анализи на по-широк политически контекст. Сред другите изложби и проекти, Center for Peripheries наскоро изложи в галерия Ravnikar Любляна, Museum Angewandte Kunst Франкфурт и Neue Galerie, Инсбрук. В момента Center for Peripheries е куратор на групова изложба в Kunsthalle Exnergasse във Виена.

Алин Босноян е аржентински визуален артист, роден с арменско наследство. Нейната практика е основана на концепция и оперира между пространствени инсталации, дизайн на обекти и поп и рекламни феномени. Нейната работа изследва начини за разкриване на сложността чрез тривиалност. Обхващайки различни дисциплини, както и търговски обекти, последните й проекти са представени в множество галерии и платформи в Европа и Южна Америка, включително La Confiteria в Буенос Айрес и Sand Journal.

Чанупа Ханска Лугер е награден художник и културен новатор, чиято експанзивна творческа и философска практика въвежда нови методологии, идеи и спекулативни технологии, които отразяват местната иновация и променят колективното мислене.

Роден в индианския резерват Стендинг Рок в Северна Дакота, Лугер е член на трите свързани племена на Форт Бертолд (Мандан, Хидаца, Арикара) и Лакота. Неговото смело визуално разказване на истории предлага нови начини за виждане на нашата споделена човечност, като същевременно центрира местния светоглед.

Със социално ангажирана, интердисциплинарна практика, обхващаща публично изкуство, широкомащабни инсталации, керамични скулптури, пърформанс, базирани на времето медии, писане и базирани на земята действия за ремонт, работата на Лугер съчетава критичен културен анализ със застъпничество на коренното население и дълбоко уважение към разнообразните материали, пейзажи и общности, които ангажира. Лугер е представен на корицата на National Geographic и е профилиран в The New York Times Magazine и Art21. Той беше обявен за климатичен лидер на Grist за предлагане на нови решения за най-неотложните предизвикателства на нашата планета и е носител на множество отличия, признаващи неговата новаторска работа.

Лугер е носителят на престижната PEN/Jean Stein Book Award за 2026 г. за SURVIVA: A Future Ancestral Field Guide (Aora Press). През 2025 г. той получи наградата Wayfinder на National Geographic Society и беше обявен за изследовател на National Geographic. Удостоен е с почетна докторска степен по изящни изкуства от колежа по изкуство и дизайн в Мейн (2025), наградата на губернатора на Ню Мексико за високи постижения в изкуствата (2025), стипендията за съвременно изкуство Eiteljorg (2025) и наградата за потапяне в визуалните изкуства Ourworlds (2025). Допълнителните отличия включват наградата Хърб Алпърт в областта на изкуствата (2024), стипендия на Monument Lab (2024), стипендия на Сорос за изкуства (2023), стипендия на Гугенхайм (2022), стипендия на художниците на Съединените щати (2021), стипендия Creative Capital (2020), стипендия за изследване на художниците на Smithsonian (2020), фондация Джоан Мичъл Награда за художници и скулптори (2019 г.) и е носител на първата награда Бърк на Музея за изкуства и дизайн (2018 г.). Негови творби са излагани на национално и международно ниво, включително Times Square Arts Midnight Moment (Ню Йорк, Ню Йорк), Биеналето на Шарджа 16 (Шарджа, Обединени арабски емирства), 81-то биенале на Уитни в Музея на американското изкуство Уитни (Ню Йорк, Ню Йорк), 14-тото Шанхайско биенале в Power Station of Art (Шанхай, Китай), Метрополитен музей на изкуствата (Ню Йорк, Ню Йорк), Музеят Гардинър (Торонто, Канада), Kunsthal KAdE (Амерсфорт, Холандия), Художествената галерия на Алберта (Едмънтън, Канада), Музеят на американското изкуство Crystal Bridges (Бентънвил, Аризона) и Националният център за граждански и човешки права (Атланта, Джорджия), наред с други.

Работата на Лугер се съхранява в множество публични колекции, включително Националната художествена галерия (Вашингтон, окръг Колумбия); Детройтския институт по изкуствата (Детройт, Мичиган); Нордамерика роден музей (Цюрих, Швейцария); Музеят на модерното изкуство в Сан Франциско (Сан Франциско, Калифорния); и Музея на изкуството на окръг Лос Анджелис (Лос Анджелис, Калифорния).

Той е представен от галерия Garth Greenan (Ню Йорк, Ню Йорк) и поддържа студио практика в Глориета, Ню Мексико.

Otucha е полска дума за акт на грижа между живи същества - да дадеш на някого otucha означава да повдигнеш духа му и да го обградиш с комфорт и насърчение.

Otucha Collective е базиран в Берлин вокален ансамбъл, чиято работа изследва феномена на човешкия глас и колективното пеене - техните овластяващи, трансформиращи и изграждащи общност качества.

Практиката на колектива се съсредоточава върху селските певчески традиции на така наречената Източна Европа - исторически вкоренени в грижите на общността и емоционалното изразяване - разширени чрез соматична практика, дълбоко слушане и експериментална работа с глас. Otucha Collective създава представления, публични интервенции, работилници и пространства, в които може да се изпита дълбока връзка чрез колективно звучене и слушане.

Otucha Collective в BUNA vol. 4 във Варна е въплътен от Агнешка Кухарска, Дорота Михалак, Юлия Легежинска, Ката Квятковска, Лиене Шилде, Мина Джорджевич.